Блогът на Фил

Remember, remember, the fifth of November, gunpowder treason and plot. I see no reason why the gunpowder treason should ever be forgot.
Ох, просто не можах да се въздържа.
Та вчера гледахме “В като Вендета”. Братя Уашовски са хората, които създадоха Матрицата. Това е новият им филм. Историята е взета от комикс.
И така – филмът е хубав. Много. Избегнати са много клишета на холивудската матрица за сюжети, макар самият филм да е пъстър пъзел от клишета. Филмът е за отстояването на убежденията. Идеите не се убиват с куршуми. За отмъщението(добре де, ведетата). За това как когато се посветиш на една борба, врагът ти става жизнено необходим за твоето съществуване – вие сте обвързани в живота и смъртта. Когато носиш маската прекалено дълго, забравяш кой стои зад нея. Филмът е за държавния контрол (макар в оригинала-комикс да е по-скоро за нацизма). Правителствата трябва да се страхуват от хората, не хората от правителствата и Fear became the ultimate tool of this government.
Филмът разхожда зрителя из няколко века и различни творби – но милостиво подсказва от къде са повечето цитати.
Филмът е една антиутопия.
Филмът е преработка на творба за Великобритания в творба за САЩ и ерата на Буш.
Хареса ми идеята за фаталността на отмъщението, за това, че V умря заедно с отмъщението си, защото всъщност то бе единственото, което му беше останало. Че дори любовта не може да промени ориста, която сам си си избрал. Хареса ми за това, че за разлика от Darth Vader, не си свали маската, защото “He was Edmond Dantés…and he was my father. And my mother…my brother…my friend. He was you…and me. He was all of us. ”
Хареса ми за това, че не дава отговор на въпроса кой е идеалният строй – не казва кой и как ще замени тоталитарното управление в стил 1984. Казва само, че когато хората имат някакви убеждения, те трябва да се отстояват.
Но можеше да обясняват освен за ксенофобия спрямо хомосексуалистите и повече за ксенофомия спрямо други етноси и раси.
За да разберете филма, трябва да знаете кой е чичо Скрудж и кои са гостите му по Коледа, да знаете, че 1984 е и нещо повече от година в календара, да поназнайвате английска история, да сте чели Шекспир, да сте следили поне основните неща от световната политика последните 10 години. Трябва също така да знаете на кое място по света концентрацията от охранителни камери е най-голяма.

Други цитати
“I, like God, do not play with dice and do not believe in coincidence.” – Браво, V! Съжалявам, Айнщайн.

There are no coincedences, Delia…only the illusion of coincedence.

A revolution without dancing is a revolution not worth having.

Dominic: What do you think's going to happen?
Finch: What usually happens when people without guns stand up to people *with* guns.

Lewis Prothero: Oh my God…it is you!
V: The Ghost of Christmas past.

Finch: If our own government was responsible for the deaths of almost a hundred thousand people… would you really want to know?

Миналата седмица ми се играеше много нещо ново и си свалих Star Trek Elite Force 2. Останах супер доволен. В четвъртък вечер играх до 6 сутринта, тъй като в петък пътувахме за Търново. Там прекарахме една вечер в Арбанаси, един ден на каньон, ядохме страшно вкусни торти в сладкарниците, огромни половин порции в “Щастливеца”, отпразнувахме рождения ден на Наско (брат на Деси). Като се прибрах и си доиграх игричката. Много съм доволен (зная, зная, повтарям се).

След дълго чакане на бял свят се появи версията на Dropline с GNOME 2.14(.1).
Проектът има нов сайт, който е доста приятен – ето го тук. Между другото ме кефи как wiki-то и пакетите се хостват на някакви юзерски машини.
Новата версия НЕ съдържа xgl (може би основателно), както и GAIM 2, тъй като той е още бета.
Съдържа обаче:

http://www.livescience.com/humanbiology/060404_bad_doctors.html

http://www.livescience.com/humanbiology/060328_bad_bacterial.html

Снощи ходихме с Деси на Арена. Помислихме малко дали да гледаме “V като Вендета” или “Домино”. Тъй като първият ще го гледаме (антиутопия, братята Уашовски) тъй или иначе, избрахме втория: Мики Рурк, Кира Найтли и Луси Лу.
Не знаехме почти нищо за него. Като започна установихме, че е някакъв крими/екшън. Но колкото повече напредваше, толкова по-хубаво ставаше. Историята си я бива. Има хумор. Отлична актьорска игра. Поводи за размисъл. Екшън в стил Тарантино, но без гротескността му. С една дума: провокативен.

Чакам новия GNOME ужасно дълго вече. Проверявам във форумите на Dropline GNOME (дистрибуцията на GNOME за Slackware, която ползвам) по три пъти на ден, защото зная, че хората работят. Вчера прочетох, че има бета. Днес обаче се присетих, че бяха писали нещо за това, че не поддържат slackware current, а само slackware 10.2. И познайте аз с коя версия съм! Питах по форума да ъпгрейдвам ли до бетата да я пробвам, като съм с current и единия от разработчиците ми каза, че по-добре не. Но отдолу някой беше написал, че е с current, обновил е до 2.14 и всичко работи на пушка. Реших да рискувам.
И ето, сега пиша от въпросната бета. Не работи Ekiga (знаят), не работи Rhythmbox (само аз се оплаквам), но пък работи (отново!) автоматичното монтиране.
Е, всички дялове на дисковете ми си имат икони на работната среда, че и бутони в аплета “монтьор на устройства”. Ноо, все пак като цяло работи. Продължавам да търся и докладвам проблеми…

Преди известно време свалих Kororaa 0.1 – демо диск с GNOME и xgl – едни прозорци се веят, десктопите се въртят, менютата подскачат. Абе готино. Прочетох в linux-bg.org, че е излязла нова версия – и я има качена на сайта. Свалих и пробвах. Не видях къде е инсталатора, за който пишат, но не съм го и търсил. С новия GNOME 2.14 е. Мммм. Готино. Хем красиво, хем новичко. И темата ми хареса. Въобще, напредват работите, дано екипът на DLG се справи с проблемите и да създаде една добра дистрибуция на GNOME 2.14 за Slackware.

От много време се каня да направя компютъра на Деси да използва ресурсите на моя. По този повод даже си купих още 512МБ памет. Беше дълго консултиране с Дино преди да решим коя дистрибуция да сложим, колкото за терминал. Накрая все пак стана с UBUNTU. Дино качи сървърната версия, само с Х, предполагам допълнително е качил GDM, тегли му една, че не открива автоматично машини с включен XDMCP, аз порових 2 минути в нета, намерих указание как да накараме нейното GDM да се връзва към моята машина и готово.
В момента има проблем с монитора и /или видеото – в 1024 х 768 има едни тъмни черти по екрана и е грозен, а звук въобще няма (така и не разбрах защо. Поне да можеше да управлява моя звук). Малко ми е странно, че нямаш достъп до периферните устройства на терминала (CD, floppy), но е поносимо.

Прочетох “Камера помътняла”, “Беглец по острието” и сега фантастична антология “Армагедони”.
“Камера помътняла” е книга на Филип Дик (как ли се чувства човек, когато фамилията му е *УЙ?) за наркотиците. Той човека бил сериозен потребител на този клас вещества и доста е запознат. Книгата си я бива. Сетих се за разни приятели/колеги като я четох.
“Беглец по острието” е всъщност “Do Androids Dream of Electric Sheep?”. Отново на Филип Дик. Доста добра, все пак исках да я прочета, че филмът не ми стига. И правилно. В него липсват няколко пласта. Човекът, който се мисли (а и всички останали го мислят) за идиот, просто защото е различен.
А пък “Армагедони” – още един прекрасен сборник разкази. С чудесен предговор. Със страхотни разкази в него, чудно подбрани.
Радвам се, че пак чета.

Абе поразсъждавах, поприпомнях си играта, почетох и открих какво ме смущаваше във филма, а именно:
1. Най-основното може би – липсва адът. Да, точно онова първично зло, което кара всичко да става червено и космите на тила да настръхнат, а наоколо да се появят чудовища
2. Липсва динамиката на екшъна – мамка му, хората, които играят Doom го играят заради “пуцалката” – а във филма видяхме половината оръжия и то стрелящи по веднъж-дваж. Къде е прекрасното обяснение за BFG – самонасочващите се заряди? Къде е обяснението защо по дяволите на Марс има моторни триони?
3. Липсва ужасът. Когато играх Doom 3 почнах да сънувам кошмари, престанах да играя след 8 вечерта. Играта създава тягостно усещане на обреченост, на нещо ужасно, което се заражда някъде на периферията на сетивата ти. Хора, които ти правят намеци и млъкват по средата на изречението, празните офиси, следите от кръв, бележките, аудио-дневниците… А тук ми беше някак спокойно, седях и чаках да се уплаша, а то взе че свърши филма накрая.