Блогът на Фил

Купихме хостинг. Жоро и Краси участват в идеята да направим някакъв сайт-портал. На host.bg купихме пространство. Прилично, по 6 лева на месец. Оказа се, че хората имат Perl, имат и MySQL. Обаче модула, който трябва, за да накараш тези две неща да работят заедно го нямат. Е, поне поддръжката им е добра. Писах им, сложиха го. След кратка борба инсталирах системата там и след още малко борба импортирах и данните, които се бяха натрупали в хоствания на моята машина сайт. Обаче тази системка е доста бедна откъм възможности, непреведена, с проблеми в поддържането на кирилица. И мислим за друга система. Взехме решение (ние по това сме специалисти, все пак(това е иронично, за който не е разбрал)) да пробваме други системи, на PHP(и на мен се пада честта отново да уча някакъв нов за мен уеб-език). Спряхме се на една, препоръчана ни от Алекс – typo3. С МНОГО възможности. Алекс ни я похвали, качвал я е на сървър в неговата служба, сайтовете на фирмата, в която работи използват тази CMS. Само че сложна за инсталиране и настройка. Разбрахме се в събота той да ни помогне. Аз потривах доволно ръце. Ще имаме много мощно система.
На другия ден говорих с Боби. Каза, че я знае. Описа я като най-големия боклук, който е създаван. Тежка, сложна, объркана. Искали да я ползват за техната фирма, но се отказали, след като се борили с нея един месец(не звучи добре).
И така, днес като трети вариант се появява стандартната myPHPNuke. Тя пък ми се вижда прекалено стандартна и нещо май изоставена като разработка. Последната версия е от 2004. Горещите новини на сайта й са от 2001(О, боже, взривиха кулите).
В момента ftb-conman работи. Ако в събота дойде Алекс, както е обещал, ще се пробваме с typo3. Ако не дойде – ще му мислим. Ако я инсталираме успешно, остава на мен, Краси и Жоро да мислим как се настройва, поддържа и къстамизира (каква българската дума за това?).
Между другото – повече няма да пиша в kaldata. Оказа се, че не зная дори за какво е сайта. И съм пускал новини, които не са за него…

Четеше ми се нещо тези дни, но си мислех, че нямам какво. Книгите, кото ми седят в списъка на чакащите за прочитане бяха Земна светлина на Артър Кларк и някакъв стар сборнки разкази, които определено не ми се четат в момента. За книгата на Артър Кларк се колебаех. Нещо ми изглеждаше лосък сюжета, както го четях на задната корица.
И отново сбърках.
Започнах я и се оказа от онзи тип космическа фантастика, която най-обичам. Действието се развива в Слънчевата система. Има интриги, шпиони, война и поводи за размисъл. Напомня ми за Азимов и Лъки Стар.
Хубава книга.