Блогът на Фил

Най опостушителната бомбардировка през Втората Световна Война, отнела най-много животи(при това цивилно население) е над Токио със специално проектираните за случая запалителни бомби. За една нощ американците са превърнали в пепел 100 000 цивилни граждани. Генералът, издал заповедта, искал за 10 дни да изгори всички главни японски градове, но просто не му стигнали бомбите. Нито той, нито пилотите са изпитвали някакви колебания в действията си – просто е трябвало и са го направили. Както коментира един историк – лесно е да пуснеш атомната бомба над Хирошима, която уби по-малко хора от нападението на Токио.

Фактология: (от страницата support denmark)
На 30 Септември, 2005, датският вестник “Юландс-Постен” публикувал 12 карикатури, изобразяващи пророка Мохамед. Мюсюлманите надигнаха буря от протести и двама от карикатуристите бяха принудени да се крият след като получиха заплахи за живота си. Ислямски организации поискаха извинение от датското правителство и инцидентът се превърна в световна дипломатическа криза. ОИК (Организация на Ислямските Конференции), Съветът на Европа и ООН разкритикуваха датското правителство за това, че не взело мерки срещу вестник “Юландс-Постен”. Датският премиер Андерс Фог Расмуссен защити свободата на печата и словото и заяви, че ако някой трябва да вземе мерки, това е съдът, а не правителството. Междувременно, в ислямските страни горят датки знамена и снемат датските стоки от полиците на магазините. Няколко страни отзоваха посланиците си от Дания и въоръжени лица атакуваха офиса на ЕС в ивицата Газа.

Самите карикатури:
Вижте ги тук.

Реакция от запад:
Драги мюсюлмани,
Ако не харесвате моята страна, моля напуснете.
Ако не харесвате начина, по който се обличат жените ни моля напуснете.
Ако не харесвате разделението на политиката от религията (тук всички американци виновно да наведат глава) моля напуснете.
Ако поддържате насилствения отговор на критиките към исляма, моля напуснете.
Ако поддържате тероризма по какъвто и да е начин, в каквато и да е форма, моля напуснете.
Ако не можете да приемете сатиричните карикатури в нашите вестници, моля напуснете.
Ако не подкрепяте демокрацията или свободата на словото, моля напуснете.(хм, в западни блогове трият карикатурите, свобода на словото?? къде бе, къде бе?)

Размишления по темата:
Хората направили карикатури на лице от религията – дотук нищо толкова странно. Обаче поклонниците на тази религия грабват автоматите, тоягите и камъните и тичат към посолствата. Палят знамена, разрушават, заплашват с отвличания. Това вече не е добре. В смисъл болно е някак. Напомня ми за подводницата от “Олимп” (“Мечът на Аллах”?). В 21 век все още има хора, които са готови да убиват заради някакво правило в религията им. Промяна от последните няколко хиляди години – към камъните и тоягите е добавен АК-47 (серия ВА). От другата страна има хора, които защитават свободата на словото, но има и такива, които използват случая за да си покажат гнева/омразата към мюсюлманите. Което ги прави същите. Особено тези, които порицават фанатичното придържане към каноните на религията, но подкрепят “г-н Буш” в неговата “война с терора”. Което ми напомня за думите на Чомски, че има две държави, в които религията е доведена до фанатизъм – Иран и САЩ (в този списък трябва да добавим и другите мюсюлмански държави, в които комунизма не е успял да измести религията от умовете на хората, заделени за особено опасни глупости, както и Израел, стига разбира се да приемате култа към парите за религия). Все пак ми се струва, че това в този момент е провокация. Или пък е било критика към фанатичните мюсюлмани от хора, които с болка в сърцето си спомнят за 9.11. и мислят за мъст към терористите-араби, две думи, между които слагат знак за равенство. Истината е, че както мюсюлманският, така и християнският свят се управляват с помощта на религията. И че както те, така и всички останали религии и култове се използват за манипулиране на масите и запазване на статуквото на властимащите. И така последните няколко хиляди години. А хората и от едната и от другата страна на биракадата се мразят и презират и дълбоко неразбират. Спорейки за несъществени неща. Увличайки се от тълпата с онова първично чувство за част от голямото стадо, което обзема публиката по стадионите.
Боже(който и да си), колко мъка има по тоя свят…

Сбоооогом, дааата беге…
Ох, увлякох се.
И последният свободен сайт си замина. Лека му пръст. Датата умре. Сайтът, който беше емблематичен – “виж в датата”, или “в датата го има” – тези думи ще излязат от речника ни. Останаха само торентите. Засега…