Блогът на Фил

В една книга на Сейгън бях чел за следния парадокс.
В САЩ имало телевизионна игра, в която на финалния етап играча се изправя пред три затворени врати. Зад едната има голямо богатство, а зад останалите две – нищо. Играчът избира една врата, след което бива отворена една от другите две врати, зад която няма нищо. След това играчът може да избере дали да смени избора си или да го запази. Въпросът е, кога има по-голям шанс да спечели?
Обикновеният човек разсъждава така: Отначало имам три врати и само една е печеливша. Следователно шансът ми е едно към три. После имам две врати, зад едната има, зад другата няма – следователно шансът ми е едно към две, независимо коя врата избера.
Статистиците от друга страна казват, че отначало наистина шансът ти е едно към три. Следователно шансът богатството да е зад коя да е от непосочените врати е две трети. След като една от тях е отворена и празна, следователно целият шанс от 2/3 се прехвърля на непосочената и неотворена врата.
Тъй като спорих с много приятели и никой не приема това за вярно, направих експеримент.
Ако искайте, поиграйте и вие, всеки резлутат се записва.
И така, как мислите?

Любещите се знаят, че мъжете имат нужда от “възстановителен период” след оргазъм, и че половото сношение с оргазъм е по-задоволително от оргазъм от мастурбиране. Сега учените мислят, че знаят защо.
След оргазъм, хормонът пролактин нахлува в кръвта на мъжете и жените. Той ни кара да се чувстваме задоволени, противопоставяйки се на действието на допамина, който е в повишени количества в кръвта по време на секса.
Стюърд Броуди от Обединеното Кралство и Тилмън Крюгер от Швейцарския Институт за технологии в Цюрих са измерили нивото на пролактин при доброволци от двата пола при мастурбиране и при извършване на полов акт, водещ до оргазъм. Изненадващо, след оргазъм от полово сношение, нивото на пролактин в кръвта се увеличава четири пъти и при двата пола в сравнение с оргазъма от мастурбиране. (Biological Psychology, vol 71, p 312).
Това обяснява защо оргазмите от полови сношения са по-задоволителни от мастурбирането, казва Броуди. И тъй като увеличените нива на пролактин се свързват с ерективна дисфункция, това също така обяснява защо мъжете имат нужда от възстановителен период след секс.

Новина от physics.org
Комбинирайки квантови изчисления с квантови преговори, учени от университета в Илиноис са открили екзотичен начин за определяне на резултат от алгоритъм – без алгоритъма да бъде пуснат.
Докато изучим информатиката и тя ще се промени безвъзвратно. С тия знания ще станем историци – в момента едни други учени пишели историята на квантовата физика и съвременното киберпространство, за да останат исторически записи, когато изчезне…

Пак в Mediapool чета новина за убийството на Доктора. И отново някои неща правят силно впечатление относно въпросния известен мафиот Доктора и хората от властта:
в багажника бяха открити скандалните снимки от яхтата в Монако, където Иван Тодоров е в компанията на бившия финансов министър Милен Велчев, бившия транспортен министър Пламен Петров и депутата от НДСВ Мирослав Севлиевски.

Доктора бе известен и с близките си връзки с приятеля на царя – бизнесмена Спас Русев, както и със сина на бившия югославски президент Слободан Милошевич – Марко Милошевич, за който тези дни сръбски вестници писаха, че имал канал за контрабанда на цигари през България.

Заедно с Иван Тодоров за пране на пари е съден и съдружникът му Петър Петров – Пепи Амигото, който е индиректно свързан с настоящия заместник-вътрешен министър Камен Пенков

Интересно е колко силен е ефектът на кервана и кучетата – това го пише официално – че мафиот, забъркан във всякакви видове престъпления, е близък до министри, депутати, президенти, приятели на премиери – и това никому не пречи. Въпросната политическа сила е втората в страната.

Чета една новина в mediapool.
НЦИОМ: Над половината българи одобряват ограничаване на граждански права срещу повече сигурност
Там чета едни странни неща:

Според 51% от запитаните полицейската операция “Респект” ще постави основите на трайна положителна тенденция в борбата с престъпността.

по-активните действия спрямо престъпниците (46%).

сравнително благоприятният образ на полицията в обществените представи е резултат от институционално укрепване, добра публичност, рационализиране на обществените оценки и на основата на действия на МВР за подобряване на междуинституционалните взаимодействия.

60% от българите не се съмняват в лоялността на полицията към закона и в стремежа на нейните служители да помагат на хората.

Обществените преценки са, че през последните няколко месеца усилията на полицията са дали резултат.

Чудя се аз в коя държава живея?
Какви активни действия, какви укрепвания, каква лоялност?
Полицаите са груби, невъзпитани, елементарни, подкупни и не правещи нищо за хората (за което не изпитват капка угризения). Тясно обвързани са с престъпността (тук е мястото за клишето за рибата, главата и мириса).
А колкото до това, че хората искат да заменят сигурност срещу свобода, да си спомним (или в моя случай – научим) думите на Бенджамин Франклин: “Човекът който обменя свобода срещу сигурност, не заслужава , нито ще получи едното или другото.”
Аах, статистика. Да не говорим, че в коментарите като шеф на НЦИОМ се споменава името на преподавателя ми по статистика…

Ако сте се уморили да влачите мишката от страница на страница в опити да извлечете най-доброто на уеб, пробвайте yubNub. Името означава “ура” на еуокски и може би ще ви накара да подскочите от радост. Създателят му, Jon Aquino, нарича YubNub URL команден ред на уеб ОС. YubNub предоставя достъп до стотици претърсваеми уеб-страници.

YubNub може да получи информация от всяка уеб-услуга. YubNub може да търси в Wikipedia, да издири най-близката пицария в Google Maps, да намери последните постове относно някаква тема в Technorati, да преведе страници на English и да извършва изчисления.
Главната страница на YubNub прилича на Google, с едно-редово текстово поле в средата. Но за разлика от другите търсещи машини, заявките в YubNub имат команден префикс, който определя какво трябва да се извърши със заявката. Ако искате да търсите за FreeBSD в Wikipedia, въведете wp freebsd в командния ред на YubNub. tec freebsd ще ви даде последните публикации за FreeBSD в Technorati. А ако искате снимки на екрана, пробвайте flk freebsd, което търси в Flickr, или gim freebsd, което търси в Google Images.

YubNub има повече от 500 команди. Командата ls ви дава списък с всички команди, а man име-на-команда ви дава указания за определена команда. Страницата също така съдържа списък с най-често използваните команди.
Всеки може да разширява YubNub. Ако се появи нова търсеща машина, можете да я добавите в YubNub за секунди от Create page.

YubNub е започнал живота си на 24-часово състезания по програмиране на Ruby on Rails (и за съжаление печелейки второ място). Програмният код е достъпен под MIT лиценз.
Вместо да използвате страницата yubnub.org, можете да го интегрирате с работната си среда. Има налично разширение за Firefox, bash скрипт за интегриране с командния ред, и GreaseMonkey скрипт за добавяне на YubNub в Google. Можете да го ползвате и в emacs.

http://www.linuxedge.org/?q=node/58

Caleb Chung е завършил творението си, върху което е работил последните пет години – следващия напредък в производството на роботи: Pleo.
Планиран да бъде показан на технологичната конференция DEMO във Финикс, Pleo е “форма на живот”, създадена от Ugobe, технологична група за роботи от Залива. Полседното творение на Chung е проектирано да прилича на едноседмичен динозавър с дълъг врат – завропод.

Pleo ходи, Pleo слуша, и Pleo чувства – в смисъл Pleo разполага с усъвършенствана операционна система, която му позволява да комуникира с хора чрез голям набор от емоции. Ако стреснете , той ще е изненадан. Ако се заигравате с Pleo, той ще се заиграе с вас също.

Екипиран с 40 сензора и усъвършенствана система за мобилност, създателите твърдят, че Pleo е напълно автономно същество, което си взаимодейства с хората и средата, която го заобикаля.

“Калеб Чунг е осъзнал, благодарение на предишното си творение, Furby, че хората са по-запленени от живота отколкото от възожности и функции,” заявява изпълнителният директор на Ugobe Боб Кристофър. “Животът е толкова феноменално нещо за емулиране.”

Pleo работи с сложна операционна система, наречена “LifeOS” от Кристофър. Емоциите са конфигурирани от енджин за изкуствен интелект, използващ повече от 50 алгоритъма за симулиране на хормони и сложни емоции. Кристофър казва, че Pleo има собствена персоналност – нито напълно човек, нито напълно динозавър.
Очаква се Plep да се появи на витрините за Нова Година и да струва около 200$.
Компанията има две целеви групи от потребители з атози продукт. Едната е съставена от децата между 6 и 12 години, които третират продукта като домашен любимец. Другата група са 22-годишните и нагоре, които се интересуват от къстамизиране и добавяне на емоции към базовите за Pleo.
Кристофър заявява, че формите на живот на Ugobe трябва да се подчиняват на три закона. Те трябва да чувстват и изразяват емоции, което означава, че могат да се чувстват игриви или ядосани и да показват тези емоции. Те трябва да осъзнават себе си и средата, така че ако са на ръба на масата да се предпазват от падане.
Трето, те трябва да еволюират с времето.
“Техният глас може да стане по-дълбок с времето, да научат сами нови трикове”, казва Кристофър. “Те ще еволюират и ще се адаптират към собственика си, и там е мястото на Изкуственият Интелект”.

И ето ме отново у дома. Бях влязъл в болница, след като отидох на преглед при препоръчан лекар (професор) и той категорично ми заяви, че имам отлепен миниск и съм за операция, която не трябва да протакам. Думите му бяха “напипвам го, пък въобще не би трябвало да мога(миниска)”. В сряда отидох, постъпих веднага в болницата и идеята беше, че може и в четвъртък да ме оперират. Но не, в четвъртък сутринта на главна визитация професора влезна, погледна ме и каза “Този го познавам, аз съм го преглеждал – за утре”. Ми хубаво. Чакам аз петъка, в четвъртък минах през всички неприятни неща, предхождащи операцията и петък сутринта мина една сестра и ми каза – отивай в операционната. Отидох, притеснен от спиналната упойка, там ме забаломасаха анестезиоложката и някаква сестра и ми направиха упойката доста безболезнено. Дойде един лекар, каза добро утро, и почна да се облича за операция. Правиха каквото правиха и тя мина. Професора въобще не дойде (по-късно разбрах, че в петък той въобще не оперира и дори не идва). Операцията мина и докторът ми каза – “да, сега е честно да ти кажа какво сме открили. И двата ти миниска са добре, дърпах ги там с едни кукички, добре са закрепени, всичко им е наред. Имаш следи от минало възпаление. Сега се надяваме да се оправиш.” Върнаха ме. Майка ми отиде и тя да говори с него. Дойде при нас и почна да обяснява пак същите неща с допълнението, че в най-лошия случай, ако не се орави, ще ми правят пълна операция (артроскопията се води за най-леката безкръвна операция) за да видят какво ми е. Прекрасно. И така, вече неподвижен на легло си останах събота и неделя в болницата сам в стаята. Сестрите и лекарите гонят посетителите, дори когато никому не пречат. В телевизора пускаш стотинки, за да гледаш разни кабеларки (леле, колко телевизионни състезания има, не е истина). В понеделник пак мина професора на визитация. Каза “Ставата ти е добре, което е добре за теб и зле за мен, защото ти казах, че миниска не ти е наред” и си излезна. И пак информационно затъмнение. Никой нищо не ти казва, никой лекар не се представя, не можеш да разбереш коя е лекарка, коя сестра, коя кинези-терапевтка и коя санитарка. Вчера научих името на лекуващия ми лекар. Не ми говореше нищо. Така и не разбрах, кой е той. Името на хирурга, който ме оперира, научих след операцията и не от него. Сега ми предстои един месец вкъщи, патерици и надеждата, че след това “би трябвало да има подобрение”.
Съвет – ако все още имате четири крайника, можете да говорите и мислите, въобще не влизайте в болница. Там и здравите и се разболяват.
P.S. Имаше една сестра, женски вариант на Марвин – депресирания робот. Тя милата излъчваше цялото нещастие на галактиката. Вечно недоволна и нещастна. Изключително затормозяваща.
P.P.S. Прочетох “Космос” на Карл Сейгън и “Не е време за дракони” на Ник Перумов и Сергей Лукяненко. Много яко! И за двете книги.

ОТ известно време ми бяха казали, че съм за операция на коляното. Миналата седмица взех направление и днес с Деси отидохме в ИСУЛ да видим какво става. Намерихме след известно обикаляне стартовия кабинет, оттам ни написаха едно листче с останалите кабинети, които трябва да посетим, явно обаче ни пуснаха по спешната пътека, защото за няколко часа свършихме. И така неусетно стигнахме до края, където (поне за моя и на Деси) изненада, ни казаха, че ме приемат веднага. Тъй че сега имам няколко часа да си събера багажа и в 18:00 отивам в болницата. Може би операцията ще е утре.
Аз ще съм в ортопедията, 12 стая, второ легло.
След около седмица ще пиша пак…