Блогът на Фил

Попаднах на този текст на Карл Сейгън от AstroPicture of the day. Беше цитирано от изключително сладкото (и в подобен стил) текстче за първи януари 2006.

 Успяли сме да направим тази снимка (от дълбокия космос) и ако
погледнете на нея ще видите една точка. Това е тук. Това е домът. Това
сме ние. На нея, всеки, за когото сте чували, всяко човешко същество,
което е живяло, са изживели техните животи. Сумата от всички радости и
страдания, хиляди вдъхващи вяра религии, идеологии и икономически
доктрини, всеки ловец и фуражир, всеки герой и страхливец, всеки
създател и разрушител на цивилизации, всеки крал и всеки селяк, всяка
млада влюбена двойка, всяко обещаващо дете, всеки майка и баща, всеки
изобретател и изследовател, всеки проповедник на морал, всеки
корумпиран политик, всяка суперзвезда, всеки върховен лидер, всеки
светец и всеки грешник в историята на нашия вид са живели на тази
песъчинка, огряна от слънчев лъч.
Земята е много малка сцена на огромната космическа арена. Помислете за
реките от кръв, проляни от всички тези генерали и императори, за да
могат в слава и триумф да станат моментни господари на частица от
точка. Помислете за безкрайната жестокост, сполитала обитателите на
един ъгъл от точката от едва различаващите се обитатели от някой друг
ъгъл на точката. Колко чести са били техните погрешни разбирания, колко
жадно за кръв са се избивали един друг, колко жарка е била тяхната
омраза. Нашата илюзорна представа за собствената ни важност, заблудата,
че ние имаме някаква привилигирована позиция във Вселената, е
предизвикана от тази точка от бледа светлина.
Нашата планета е самотно петънце във великия обкръжаващ космически
мрак. В нашата неизвестност – в цялата тази необятност – няма никакъв
намек, че ще дойде помощ от някъде другаде за да ни спаси от нас
самите. Зависи от нас. Казано е, че астрономията е почтено и аз искам
да добавя, изграждащо характера преживяване. Според мен може би няма
по-добра демонстрация на безумието на човешката самоувереност от тази
отдалечена снимка на нашия мъничък свят. За мен, той подчертава нашата
отговорност да се отнасяме по-нежно и състрадателно един с друг и да
съхраним и да се грижим за тази бледа синя точка, единствения дом,
който някога сме имали.