Блогът на Фил

Попаднах на този текст на Карл Сейгън от AstroPicture of the day. Беше цитирано от изключително сладкото (и в подобен стил) текстче за първи януари 2006.

 Успяли сме да направим тази снимка (от дълбокия космос) и ако
погледнете на нея ще видите една точка. Това е тук. Това е домът. Това
сме ние. На нея, всеки, за когото сте чували, всяко човешко същество,
което е живяло, са изживели техните животи. Сумата от всички радости и
страдания, хиляди вдъхващи вяра религии, идеологии и икономически
доктрини, всеки ловец и фуражир, всеки герой и страхливец, всеки
създател и разрушител на цивилизации, всеки крал и всеки селяк, всяка
млада влюбена двойка, всяко обещаващо дете, всеки майка и баща, всеки
изобретател и изследовател, всеки проповедник на морал, всеки
корумпиран политик, всяка суперзвезда, всеки върховен лидер, всеки
светец и всеки грешник в историята на нашия вид са живели на тази
песъчинка, огряна от слънчев лъч.
Земята е много малка сцена на огромната космическа арена. Помислете за
реките от кръв, проляни от всички тези генерали и императори, за да
могат в слава и триумф да станат моментни господари на частица от
точка. Помислете за безкрайната жестокост, сполитала обитателите на
един ъгъл от точката от едва различаващите се обитатели от някой друг
ъгъл на точката. Колко чести са били техните погрешни разбирания, колко
жадно за кръв са се избивали един друг, колко жарка е била тяхната
омраза. Нашата илюзорна представа за собствената ни важност, заблудата,
че ние имаме някаква привилигирована позиция във Вселената, е
предизвикана от тази точка от бледа светлина.
Нашата планета е самотно петънце във великия обкръжаващ космически
мрак. В нашата неизвестност – в цялата тази необятност – няма никакъв
намек, че ще дойде помощ от някъде другаде за да ни спаси от нас
самите. Зависи от нас. Казано е, че астрономията е почтено и аз искам
да добавя, изграждащо характера преживяване. Според мен може би няма
по-добра демонстрация на безумието на човешката самоувереност от тази
отдалечена снимка на нашия мъничък свят. За мен, той подчертава нашата
отговорност да се отнасяме по-нежно и състрадателно един с друг и да
съхраним и да се грижим за тази бледа синя точка, единствения дом,
който някога сме имали.

Тази седмица с Боби бяхме на курс по проекта за НАТО. В неделя вечерта получих offline съобщение от Боби, че на другата сутрин започва курса с нашата презентация. Хвърлих един поглед на презентацията и на другата сутрин я представих. Според мен прилично. Следобеда правихме упражнения. Хората решиха, че ще ползват методологията и програмата ни (многокритериален анализ) за да решат фундаментални задачи на мениджмънта – още от времето на Конфуций. Аз упражнявах натиск да не се забиваме в такива сложни, абстрактни проблеми, които не могат да се решат според мен за един следобед и накрая решихме по-проста задачка(избор на доставчик на хардуер). Следващите дни нещата бяха по-икономическо-мениджърски, но интересни. Научих една много готина максима, която звучи чудено на английски: If you can't change the people, change the people.
Красивата организаторка Ирена ни направи презентация за MS Project. Открих, че има аналог в GNOME. После един доста ерудиран младеж ни говореше за QPR продукти – балансирана система от показатели и др. Въобще интересни неща, разширяващи малко кръгозора.
Появи се интерес към системата ни от един човек от УНСС. Ще бъде готино, ако я закупят.
Вчера трябваше да си тръгна по-рано и затова не получих сертификата, но не е фатално.

В събота вечерта Деси си празнува рождения ден. Бяха поканени много нейни приятелки и някои мои приятели. Събрахме се доста хора. Партито започна към 8. След някои вариации по темата музика се стигна до Рамщайн. И като се почна едно дивеене – девойките, които не познавам кофееха заедно с нас и ни се кефеха. Пък аз се притеснявах, че няма да им хареса. В ядрото бяхме аз, Ласко, Влади и Алекс. И жени разбира се. В кухнята също имаше хора (един от основните ми критерии за добър купон е да има повече от едно ядра). Едно от основните питиета беше сангрията, която Деси направи. И имаше жертви на това коварно питие. Жоро беше почерпен. И забавляваше гостите в кухнята. Аз лично не успях да се натаралянкам много, но все пак бях… пийнал. Като цяло – имаше яка музика, готини хора, танци, пиене, веселба, интрижки разни – беше сигурно най-готиния купон, който е правен тук. Заслуга за това имат присъстващите. Част от които също ни похвалиха за супер готиния купон.

Годишната награда на британското компютърно дружество на 2005 за прогрес в машинната интелигентност, спонсориран от Electrolux бе спечелена от IFOMIND, мобилен робот, който демонстрира интелигентност, когато срещне нов обект в неговия свят. Роботът е програмиран от екип, ръководен от професор Дейвид Бел от университета в Куинс, Белфаст.
Първоначално IFOMIND реагира инстинктивно при първо възприятие от среща с непознат обект, отначало е боязлив. Тъй като обаче роботът е екипиран с човекоподобна любознателност, той разбира, че може да действа по друг начин и не е необходимо да е уплашен от нещо, което може и да не е опасно за него.
Затова роботът наблюдава обекта от разстояние и си отбелязва как реагира на различни подходи, тогава роботът е способен да избере най-пододящия подход или избягване. Това знание може да се запази от робота, и да го ползва при среща с други обекти.
Това е скок в развитието на машинната интелигентност, тъй като IFOMIND е способен на логически разсъждения, за да реши кой е най-добрия начин за действие спрямо обектите, които среща.

Миналата седмица успях да се видя с GP-то ми и да получа направление за преглед на коляното. Каза ми да отида в ортопедията при Горна Баня. Вчера най-сетне отидох, но се оказа, че не нося направлението. Или поне така си мислех. Като се прибрах вкъщи крайно разочарован обърнах наопаки всичко и в крайна сметка се установи, че все пак е било в мен. В друг джоб на чантата…
Днес тъкмо се канех да ходя, когато се чухме с майка ми, че намерила лекар, който обаче приема в Младост. Препоръчан. Обясни ми как се отива до там и след работа се насочих натам. Малко(е не, малко) чакане и после – при доктора. Прегледа ме, повъртя ми крака, накрая седна и почна да диктува нещо на сестрата. И се помайва такъв. Разправя – има няколко неща, които ще правим, и всички водят към едно. (went hourse into the river) После пита – “Ти на колко години си”.(The hourse is drowning allready) 27 казвам. Значи казва, това трябва да направим. Еди кво си(звучащо медицински). Питам го на български какво означава. Той ми казва – ами операция. Хъъъъ! И какво за нея? Ами модерна, безкръвна, ала-бала. И един месец ще се виждаме с него, иначе @home през останалото време…

P.S. Утре съм на кожен лекар. Обичам лошите новини в пакет. Елате ми повече.

Тъй като миналата година си воворихме за еволюцията, интелигентният
дизайн, дебата в САЩ по темата и т.н. – ето ви една забавна картинка.

Гражданите на областта Вогтланд в германската провинция Саксен скоро ще могат да плащат почти всички транзитно или транспортно-свързани услуги чрез мобилните си телефони.
Текущата система за електронни билети, която вече позволява на потребителите в региона да плащат за автобусни и влакови билети през мобилен телефон, ще бъде разширена, за да позволява закупуването на билети за паркиране. Решението е имплементирано от Сименс, и е единствено по рода си в Германия.
Потребителите трябва да се регистрират за достъп до услугата. След това те получават по пощата стикер за предното стъкло на тяхната кола, който ги идентифицира като потенциални “мобилни паркиращи”. Всички билети, поръчани от мобилния телефон, се съхраняват електронно. Служители на паркинга проверяват паркираните коли със стандартна камера на мобилен телефон, а системата прави сравнение между изображението на регистрационната табела и запис, съхранен в центъра за данни. Водачите на превозни средства в Берлин, Падеборн, Виена и още дузина други градове в Австрия вече ползват мобилните телефони за плащане на местата за сядане – благодарение на Сименс.

Дали някога и ние ще доживеем да видим това в България?

Преди известно време си мислех колко от технологиите, които виждаме в игрите съществуват реално или са на път да бъдат осъществени.

Изследователи от националната лаборатория Сандия са част от международния екип, който разработва батерия с нано-размери, която един ден ще може да захранва изкуствена ретина.
По този повод се сещам за Deus Ex – за малките сини биобатерии, които захранваха разширенията на тялото на агентите, включително усиленото им чрез нанотехнологии зрение.
Когато преди година играх Doom 3, асансьорите с LCD екрани, които показват анимирани стрелки на посоката на движение или out of service, когато не работят, ми се струваха фантастика, а сега имаме такъв в работата.

Норвегия ще построи склад за семена в планина, близо до Северния полюс, който ще има огромна банка за семена, за да осигури хранителни доставки в случай на катастрофална промяна в климата, ядрена война или покачване на морското равнище.
Складът е защитен като Форт Нокс, струва 3 милиона долара и е проектиран да съхранява около два милиона семена, представляващи всички известни видове посеви.
Това са безценни хранителни растения, които са се появили в резултат от 10 000 години селекция от фермери.
Съоръжението “на практика е строено да бъде вечно”, според изследване на осъществимостта.
Мястото на строежа са пясъчници в планина на норвежкия остров Шпицберген, 1000 километра от Северния Полюс.
Стените ще са от метър дебел бетон, банката за семена ще е защитена от две предверия и високо-сигурни устойчиви на взрив врати.
Съоръжението няма да е постоянно населено, но “планините се патрулират от полярни мечки”, казва Кери Фоулер, директор на организацията, предлагаща проекта.
За да бъдат запазени, семената трябва да се държат под точката на замръзване.
Въздухът вътре ще се сменя веднъж, по време на зимата, но дори това да стане невъзможно по някаква причина, вечната замръзналост на полярната почва ще запази семената.
Банката за семена се очаква да бъде създадена следващата година.

Инженери са показали, че белите светодиоди в комбинация с широколентов Интернет през силовите кабели може да предложи капацитет, далеч по-голям от DSL и много по-сигурен от радиочестотите.
Някои изследователи предсказват, че през 2012 година малки бели светодиоди ще доставят светлината на 60-ватова крушка с енергия доставяна от 4 D-батерии. Японски екип е предложил използването на бели светодиоди не само за осветление, а и за източник на безжична комуникация на закрито.
Екипът, ръководен от професор Вайс са показали, че система, съчетаваща бели светодиоди и силови кабели може да доставят сигурен, безжичен достъп с ширина гигабит в секунда – скорост, достъпна досега само за оптичните кабели.