“животът ти е бил прекалено праволинеен, тих, спокоен, еднообразен, дори скучен, без никакви сериозни катаклизми и емоционални сътресения”
Това е голяма глупост по няколко причини – първо, детството ми не може да се нарече безпроблемно, второ, а съм емоционален както всички, които ме познават знаят и имам вредното свойство да преекспонирам проблемите.
Нещо повече – семейството ми е вярващо, тъй че съм ходил на църква като малък особено често, молил съм се, вярвал съм и т.н. В смисъл бстпсг – бил съм там, правил съм го. А ти си от точно този тип, дето хем не вярват съвсем, щото им ен неудобно, че е малко out of this time това, която разправят поповете, хем ги е страх, че ако има и не вярват ще вземе да се прекарат и да не се облажат от далаверата (помолваш се – и хоп! случва се, или болен си, правиш литургия и хоп-излекуваш се, или умираш, оказва се, че все пак има Бог и понеже не си вярвал – хоп в казана).
В смисъл смешно е. Всички, които ми защитават религията не са религиозни според собствената й дефиниция.(Много трудно ще ме убедите, че никога не сте имали лоша помисъл, не сте правили секс и чакате да се омъжите/ожените, ако ви плесна шамар ще обърнете и другата страна, давате половината си имущество на бедните (онова с ризите) и т.н.)
Просто вярвате в “там нещо”. Ми вие дори не можете да обясните в какво вярвате бе… “Там” има “нещо” което прави “някакви неща”… Може да е всичко. Значи вие, агностико-вярващите просто вярвате в нещо. Щом това прави някакъв смисъл за вас…

” ама опитай се примерно да скочиш с бънджи!”
Отново задължителната за постовете ти ГОЛЯМА ГЛУПОСТ. Откри бог като ти се стегна джигера при nG? хахаха
Ми то в тия моменти можеш и в Дядо Коледа, Снежанка и Седемте джуджета да повярваш, хах. Това какво доказва?
Ако е, че човек в тежки моменти има нужда да вярва в справедлива сила, способна на всичко и с мотивация да действа, ще ти кажа, че съм виждал хора, които точно след като са страдали цял живот и от най-крехка възраст са откърмени с религията и са страдали, защото са религиозни (нали се сещаш за агентите на ДС пред църквите по време на “социализама”) са се обзверявали, защото са страдали, а Господ не им е помагал. Ако се замислиш, упреци към бездействащия по време на големи несправедливости Бог има даже в Иван Вазов – “И Господ от свода, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим”.

“Знам, че няма как да си го представиш наистина, понеже не си изпадал в такива ситуации а докато не изпаднеш няма да разбереш .”
Ами освен, че имаш грешна представа за мен и за себе си, продължаваш да си въобгъзяваш, което води до… ами нали си чел Марчинко…
В смисъл, говориш на изуст (за четящите незапознати, призна си, че го е написал нарочно, за да стане по-разгорещен спора (не използва тази дума, но горе-долу това беше смисъла)).

“Та изводът е, че даже човек да не е вярващ, не е хубаво да се ебава с вярата на хората в “нещо по-висше”…”
Що? Като са ограничени от вярата си в нещо недоказуемо по дефиниция и така пречат на развитието на науката и прогреса и се оставят маши в ръцете на умели манипулатори какво да им кажа? Твоето “боли ме ****”? Ми боли ме, затова става въпрос.
Ето ти подобна на религията вяра:
Светът е на 10 минути, преди това въобще не е съществувал, но е бил създаден (няма значение как) заедно с всички нас, всички спомени, изкопаеми и т.н.
Абсолютно недоказуемо нито за, нито против него.
И все пак, ако някой ти обяснява, че искрено вярва в това, няма ли да го пратиш на психиатър?

“Koi tochno ot horata w osnowata na teoriite koito narichash suwremenni otrichat sushtestwuwaneto na bog ?”
Хокинг казва, че няма основания да вярва в Бог, но не знае дали има или не (чист научен подход, нищо не се ВЯРВА). Карл Сейгън открито заявява, че не вярва и обяснява защо ни е необходимо да вярваме и колко е изкусително. Въпреки всичко, дори на смъртния си одър(болнично легло) не е приел факта, че има нещо отвъд.

“…религията е главно повод, а не причина.”
Да, така е, но е удобен повод, често използван повод и много често и успешно се използва като средство за манипулация и държане в невежество. Един пистолет сам по себе си не е опасен и лош, но обикновено се използва за отнемане на живот, тъй че като цяло няма голяма популярност сред хуманистите по убеждения.

“…всички хора, които са се отдали на науката, също сме един вид вярващи.”
Мммм, не е така. Прочети си подаръка за рождения ден, наблегни на частта за Дарвин. Който вярва в нещо, независимо наука или друго обикновено си въобгъзява – прави изводи без основателни доводи/факти/доказателства. Резултатът е като при религията или гореспоменатия пример с Айншайн с квантовата физика.
Ако имаш предвид хората, които се доверяват на науката, бе да проверяват всеки научен постулат с повтаряне на експеримента, то според те не вярват в смисъла на вярвам в Бог, вярвам във феите, а по-скоро се доверяват – за което имат множество доказателства. Освен това те имат потенциалната възможност да проверят всяко нещо, което в религиято отсъства. Аз се доверявам или вярвам, че науката може да построи мост, защото съм виждал построени мостове. Различно е от “вярвам в Бог и не смея да и да си помисля дали основателно, защото ще горя в ада ако го направя”.

“Физиците доказаха, че Бог не съществува, но кой зане, някой ден може да докажат и че съществува.”
Не противоречи с моите възгледи. Ако има доказателства – ок. Просто на сегашното ниво на познание нямаме основание да разглеждаме подобна теза (без въобще потенцията за обясняване, защото според религиозните хора Бог не може да бъде обяснен по дефиниция. Е това ме дразни най-много).

“Аз гледам на религиозните идеи по-скоро като абстракции, отколкото като на митове за чудеса. ”
Отдавна се опитвам да обяснявам на разни хора, че абстрактните понятия като любов, душа, и ок, Бог са абстрактни – не трябва да се възприемат като нещо с материални свойства, ама в 7-ото измерение. Те са просто обобщение на някакви свойства… Абе абстрактен клас…

“но доколкото знам в основата си религията”
Нищо не знаем за идеята в основата. Най-вероятно от последствията можем да съдим, че е била удобно средство да запази статуквото на богатите като богати и на бедните като бедни. Пък като са бедни, нека са добри помежду си…

“… или че именно тези хора са създали религиите”
Не са те, а някакви като тях.

Първо, Фил, защо мислиш, че за всичките злини и нещастия по света е виновна религията? Злината е нещо, което по природа е вродено у хората, дори и в такива като мен и теб! Не съм много запознат, но доколкото знам в основата си религията е имала за цел най-първо да се пребори с това зло в хората и да ги накара да станат по-добри и да живеят по-добре и по-здравословно и да се уважават един друг и никога да не вършат никакви злини.

Това, че по-нататък нещата са се извратили и някой е видял в религията най-мощното оръжие е друг въпрос… Всичките щуротии там за земята дето била плоска и незнам си кво, нямат ама нищо общо с вярата в Бог. Това са си ги измисляли някакви невежи представители на една институция като църквата, която е имала прекалено много власт и поради този факт е карала всички да се съобразяват с нея и ги е манипулирала. Ами много ясно, че всеки с такава власт може да прави абсолютно каквото си иска и както си иска и да си налага мнението наляво-надясно по всички въпроси. Просто най-лесния начин за това е бил да се използва религията и те са го използвали и дори продължават да го използват и до днес. Но не съм съгласен, че хората, които манипулират и религията са едно и също нещо, или че именно тези хора са създали религиите, защото това абсолютно не е така!

А твоето неверство и непоносимост към религиите са пословични и легендарни, както вече знаем от безбройните дискусии. Но Фил, хората имат нужда да вярват в нещо като последна инстанция, когато всичко друго е изчерпано… Аз съм ти казвал и преди – ти не можеш да го разбереш, понеже на теб никога не ти се е налагало. Това сигурно е поради факта, че до момента животът ти е бил прекалено праволинеен, тих, спокоен, еднообразен, дори скучен, без никакви сериозни катаклизми и емоционални сътресения (както не само твоя де, но и на много други хора). Просто никога не си стигал до ръба.
Не че аз съм много религиозен или вярващ, но да кажем, че просто съм резервиран към тези неща и вярвам в нещо по висше от нас или дето се вика “там отгоре” или “съдба” или “господ” или както и да го наричат и това “нещо” не е обяснено, дори силно отречено от “НАУКАТА”. Въпреки че хората са ходили вече там горе и са гледали и са се оглеждали и са се питали “де го тоя Бог сега да го видим и ангелите” и после са казали “Абе, луди ли сте? Няма нищо такова…” .

Та мисълта ми беше, когато изпаднеш в ситуация да няма вече на какво да разчиташ и да си толкова отчаян, какво ти остава? Просто седиш и дори да си невярващ, се молиш безгласно нещата някак си да се оправят. И ако те все пак се оправят, дори това да си е чисто съвпадение и когато станат малко повече съвпадения, малко или много ставаш вярващ макар и само на моменти…

Няма как да ти го обясня, ама опитай се примерно да скочиш с бънджи! Можеш да бъдеш сигурен, че за няколко секунди ще станеш адски вярващ (поне за момента, докато всичко мине ок)… Това е най-простия пример за който можах да се сетя. Ти ще кажеш “ама не е така щото аз такова нещо няма да направя никога, да не са ме ебали лудите да си причинявам такива неща?”. Хубаво, ами ако си представищ същата ситуация, обаче този път се е получила не по твое желание и нямаш друг избор??? Знам, че няма как да си го представиш наистина, понеже не си изпадал в такива ситуации а докато не изпаднеш няма да разбереш .
Та изводът е, че даже човек да не е вярващ, не е хубаво да се ебава с вярата на хората в “нещо по-висше”…

Всички тези неща ме карат да мисля, че религията днес не е на мястото си, превърната просто в поредния инструмент за насочване на общественото мнение, която възпира прогреса със своите тесногръди, непроменливи възгледи.
За мен човек, който гледайки как религията се чуди как да нагоди днешното знание за света със своите смешни твърдения продължава да й вярва и да я защитава сляпо е… ами – ограничен и някак не на място във века, в който достигаме до огромни дълбини в разбирането ни за света и нашето място в него.

Иначе за специалистите.
Ами да ти кажа дори и най-тъпанарски да се подходи към един проблем “като е станало това и това, правим онуй за да се оправи” пак си иска know-how.
Иначе такива талпи (дървета) има инженери че ме е страх да ида на доктор.
И така, принципа ми е:
Търся си специалист дето да разбира от това дето ми трябва. Доверявам му се щото той е специалиста. Той знае – той е успявал да свърши добре повечето проблеми които са му поставяни.

ПС А онова за Тесла ме метна в музиката, Фантастичен подход!
Ще имам да се образовам…