Блогът на Фил

На този адрес можете да прочетете интересна история за младеж, чийто ден е трябвало да бъде съвсем обикновен, преди да се обърка тотално, както става по филмите.
7.10 pm: Човека уговаря среща с гаджето с смс. Решава да вземе метрото. Носи черни панталони, тениска, черен пуловер, леко водонепроницаемо яке и сива шапка. Работната му чанта е черна раница.
7.21 pm: Влиза в метрото, подминава униформен полицай на входа, и още няколко на вратата. Слиза на перона, поради инфекция на очите гледа надолу към стъпалата и носи слънчеви очила вместо обичайните контактни лещи. Следващия влак трябва да пристигне след няколко минути. Докато другите пътници се мотаят, той сяда срещу стената с раницата на гърба. Проверява за съобщения на GSM-а си, след това вади разпечатка на статия за Wikipedia от якето и започва да чете.

Влака пристига. Униформени полицаи се появяват на перона и го обграждат. Слагат му белезници и му взимат раницата. Обясняват, че е за негова безопасност и че действат по силата на Терористичния акт. Казват му че е спрян и претърсен защото:

Премеждията му не свършват дотам, той е арестуван, после освободен, но са му задържани нещата, правен е обиск на дома му, направено му е досие, взети са му отпечатъци от пръсти и ДНК проба…
Той се чуди колко ли още хора са били арестувани така? “Изглеждате подозрителен” и “Действаме срещу тероризма”. Свободата става все по-илюзорна. Мисля, че силовите институции трябва да са много доволни от терористичните актове – та те им дават на практика неограничена свобода! А като си помисля, че тази история е от Англия, не искам да си помислям какво е отвъд океана. Отначало се зарадвах, че живея в България, но като се замисля, тук е по-зле. Не че някой ще ме арестува, защото ме мисли като терорист, но ако преча на някого могат да ме изкарат и братовчед на Бен Ладен. Зависи на кого колко се плати. Ще си позволя да завърша с думите на пострадалия момък – Всички сме заподозрени, но някои сме повече заподозрени от други (с извинения на Джордж Оруел).