Но, онова за древните ми припомни нещо любопитно. Докато ти беше в Пловдив, Даниела ни изюрка на разходка до Националния Исторически Музей. Целта беше тя да си подпечата книжката (КУ-КУ), но покрай другото поразгледахме.
Гвоздея в програмата беше онова злато дето било по-старо от предишното най-старо (Варненското). Говорим за нещо дето е на 4-5 КГодини пр. хр.! (?!)
В една витрина виждаш новата находка и разпознаваш същия стил като на старата. С просто око се разпознава далеч по-прецизната и изящна изработка на по-старото злато! От по-нови находки се вижда същия стил на еднотипни накити, те са още по-груби…
Налага се следното умозрително заключение – технологията запада. Става дума за богати погребения – не става дума за: “абе тоя е цар, оня – козар” много злато има и при двете находки. За по-нововремските злата не говорим.
Много ми е интересно професионалистите историци какво биха казали по темата.
Изработката на новото “най-старо” е толкова фина и прецизна че не мога да си представя как е изработено. Става дума за стотици еднакви (ама много еднакви) микроскопични пръстенчета от злато нанизани на нишка, прецизен и красив монтаж, симетрия… Разни такива, уж съвременни постижения.