Блогът на Фил

Качих две картинки за фон на http://gnomelook.org (Olimp mountain и inconsolable gray). Ако ви харесват, гласувайте за тях.

Какво е и как мога да го убия?
Ариел – Олимп

Какво е и как мога да го убия?
Ариел – Олимп

Като четях блога на Динко за amaroK, реших и аз да потърся нещо за GNOME, което да ми пооправи малко музикалната колекция. След безуспешно търсене на програма от сорта на amaroK за GNOME или amaroG например, отидох на страницата на музикалния плеър (наистина хубава българска дума) Rhythmbox и там като се позачетох във FAQ-а намерих:
Въпрос: А как да си променям таговете (друга хубава българска дума) във вашата програма
Отговор: Ами засега няма как. Ако искате, ползвайте други програми, например easytag. Хоп, помня, че бях гледал (а може би и свалял) такова нещо. Свалих го компилирано за Slackware и го пуснах. Не че интерфейса (трета прелестна българска думичка) е много интуитивен, но след известно разучаване се светнах в общи линии. Е, има какво още да се желае както от програмата, така и от търпението ми, но все пак мисля, че пооправихме колекцията.

Деси отиде на концерт в Каварна и прекарах почивните дни сам. Ех, доброто старо време.
Петък вечер – UFC и PRIDE(бой, много бой) и бира. Гостите си тръгнаха в 2. АЗ до 3 и половина джитках на една много яка игрица, която свалих – Area 51 (добър микс от Doom3, Deus Ex и Half Life 2). В смисъл – няма големи изненади, ама добра, много добра. Към три и половина реших да си лягам и в спалнята забелязвам един паяк големичък на тавана. Тегля една майна и тъкмо се чудя как да го махна и забелязвам, че тавана е бъкан с малки полупрозрачни паячета, като ония, дето раждаше оная кучка в края на Half Life 1. Бяха десетки, много десетки. Взех прахосмукачката и я пробвах как работи като паякосмукачка. Става. Следваше тупане на чаршави и завивки, щателен преглед на матрака и накрая запушване с тиксо на прахосмукачката (де да знам дали е умрял скапания паяк). Спах неспокойно. Като станах, върховният мързел повели отиване пред компютъра. Съботата мина пред него, с кратки прекъсвания – например пържих си русенско варено за ядене – никога не бях виждал по-гнусно изглеждащо месо в консерва…
Следобеда се излегнах да чета Олимп (продължението на Илион на Дан Симънс). По някое време към заспал съвсем неусетно и се събудих в 22. Реших да не ставам. Будих се още 100 пъти докато изгря слънцето.
В неделя сутринта пак Area 51. Почти накрая съм.
Пуснах си swaret-а да се обнови, като изрично му спрях обновяването на ALSA (в момента бях с ръбно компилирана), че все я омазва. Рестартих. Нямаше звук. Мъка голяма, зор голям, нищо не помага – настройки, прекомпилиране…
Накрая инсталирах пропуснатата от swaret ALSA и тръгна. Не мога да го разбера…

Днес колегата, с който се заметсваме и редуваме(той беше два месеца отпуск, от 1 август аз излизам два месеца), се обадил на шефката и й казал, че предстоящата за лятото работа не може да я свърши само той, поради което аз, въпреки, че съм отпуск, ще ходя да работя (когато искаш, сутрин, следобед, събота, неделя, както любезно ми обясни). Писна ми от тарикати. Значи доцентите и въобще “старшите” няма да си накърняват отпуските, колегата си взе неговите два месеца необезпокояван, а сега аз – ела в отпуската си да работиш! Е да му !#!@$!!!
При първа възможност се изнасям оттам…
В тая връзка, ако някой чуе за работа на половин ден като програмист, да ме има предвид…

Интернет: 9-годишна стана топ-професионалист на MS
Posted on 20.07.2005 12:19:02 by uefaПакистанско момиче придоби квалификация за Microsoft Certified Professional на възраст само 9 години. Арфа Карим официално може да се нарече най-младият MCP в Пакистан и един от най-младите в света въобще. Карим, която сега е вече на 10 години, миналата седмица се срещна с шефа на Microsoft Бил Гейтс – преживяване, което по-късно тя окачестви като второто най-вълнуващо в живота й след посещението на Дисниленд. За да се постигне такова професионално ниво, независимо от възрастта, е необходимо да се покаже свободно владеене на технологични области като .Net, Visual Studio 6.0 и Windows Server 2003. Карим се заинтересувала от технологиите, когато баща й купил компютър за дома им, за да може малката да използва електронна поща и да си пише писма с другарчета. Сега младата професионалистка мечтае да порасте и да учи в Харвард, да работи в голяма компания като Microsoft и някой ден да си дойде пак в Пакистан, за да създава технологични изобретения в областта на сателитния инженеринг.

На курса по CMMI, който посещавам, ни дадоха домашно, в което се говори за корпорацията Cyberdyne. Мисля, че съм единственият слушател на курса, който се сеща, че така се казваше компанията, създала SkyNet във филма Терминатор. Ето какво открих в един FAQ по темата.

5.14 Is there a real Cyberdyne Systems and Skynet?
————————————————–
Astonishingly, the answer to this question is a simple “yes!” A net.search
for
“Cyberdyne,” will turn up over 8,000 hits! For example, the following is a
multimedia company:

http://www.cyberdynesystems.com

A net.search for “Skynet” will produce over 14,000 references! For example,
the following is an ISP:

http://www.sky.net

Another example is the following article, which was carried by Reuters on
June
20, 1994:
** VSAT CUSTOMER–AT&T said Allied Van Lines has agreed to
become the first customer of its new [VSAT] satellite hub service.
AT&T said under Allied's five-year, multimillion-dollar contract,
Allied will connect its agents' local area networks to AT&T's
SKYNET hub service for shipment registration, scheduling and
dispatch and to process bills of lading.

Before anyone starts stocking up on plasma rifles and planning to be
wearing 2
million sunblock on August 29, 1997, realize that the results of the above
net.searches typically refer to the names of servers or ISPs. And the other
example is clearly not a automated defense network, but rather a simple
communications net. (Or is it…?)

Петък, събота и неделя бяхме с Деси на море в Созопол. Тръгнахме на стоп. Отидохме на място, което тя твърдеше, че е тествано и обичайно за хващане на стоп. За нещастие след един час още бяхме там. Но накрая се качихме при един военен прокурор и детенцето му, които ни откараха до Пловдив. Предимството беше, че имаше климатик в колата. На разклона за Пловдив имахме конкуренция, но лоялна. Две девойки се качиха на тир, младеж и девойка отидоха доста напред, за да не сме едни до други. Качи ни някакъв шемет на Фиат Чинкуаченто. Сладка кола, иначе возията му е като на коритце. Оказа се, че са пътували заедно с Деси в един автобус на екскурзия в Италия. Остави на на Стара Загора. Там след не много чакане ни спря пак някакъв Фиат с двама…ах тези двамата. Първо като спряха този до шофьора ни попита закъде сме с такъв акцент, че Деси не разбра въпроса “Зъ къдье стьие?”. Изприпка бос навън да ни отвори багажника. Вътре установихме, че и шофьора е бос, надуха чалгата, онзи ручаше хляб със салам. Чувствах се като в Москвич с оранжев китеник, куче на таблото с клатушкаща се глава и надпис на задното стъкло “Другата ми кола е Порше”. Но колата им беше скоро купена  и още нямаше такива “екстри”. Оказаха се професионални шофьори на камион. Готини бяха. Оставиха ни точно в Созопол. Тръгнахме към стария град и в една от уличките някъде около третата къща почнахме да разпитваме за квартира. Намерихме почти веднага и след кратък преглед на двете предлагани ни стаи си избрахме (Деси) тази с несамостоятелна баня/тоалетна, но с голяма тераса. Стаята беше микс между нови и стари мебели, но ребонтирана и всичко основно беше ново. Пластмасова дограма на прозорците. Изглед към морето. Чудничко.
Битуването ни там беше свързано с разходки, ядене в много готин ресторант “Ксантана” – старинна обстановка – бъчви, каруци, тикви, кратуни за лампи, дървени столове – уникати, чудна кухня, изглед към морето, добро обслужване, разумни цени. Там открих(ме) фламбираните банани. Ммммм. Последният ден – в неделя времето беше гадно през цялото време (червен флаг, вълни, дъжд). Добре, че си купихме билети за автобус (Биомет – извънземен дизайн, модерно, удобно, цвят на интериора – Mozilla modern).