Блогът на Фил

Мдаа. За рождения си ден занесох PC-то в новия апартамент и то там си и остана. Тъй като там нямам Интернет, пропуснах да пиша за разни неща.
Първото естествено е купона по повод рождения ден. Няма да се простирам много, само ще отбележа, че имаше грешки в организацията по отношение на музиката и твърдия алкохол. Няколко човека решиха, че е особено добра идея да демонстрират бойните си умения в хола. Подаръците бяха много добри, сдобих се с чудесна прахосмукачка, готина ръчна чанта мъжка, хубаво уиски, барабан, още чакам една вратовръзка, книга и т.н.
Благодаря на всички!
По подробно можете да прочете от блоговете на Динко и Камен.
Тези дни мързелувах с Деси. Снощи обаче решихме да излезем на кино и ходихме в Арена да гледаме “Небесно царство”. Хм, сега като се замисля това небесно царство е като бесно и небесно, А и неА, вибратори и невибратори (за последните две категории можете да погледнете get.bg). Не, сериозно, филмчето беше хубаво, нямаше чак толкова насилие, пък и когато го имаше не беше самоцелно. Отново, както и в “Страстите христови” беше показана онази жажда за кръв у хората под въпросителната “кому е нужно”. След една ужасна битка за Йерусалим победеният (Орландо Блум, не знаех, че той играе Леголас) напуска с хората си града, благодарение на споразумението, което е сключил с нападащите го араби. Обръща се и пита “какво е толко ценно в Йерусалим?”. А арабинът му отговори: “Нищо”. В интерес на истината после добави “и всичко”, но за мен беше по-издържано логически да спре след първия отговор. Не мисля че парче земя заслужава толково много кръв. Което и да е парче земя. Спомням си в тази връзка думите “Крайният резултат на всяко насилие е собственото му безсилие”.
Стана ми студено, аз напускам кораба.