Блогът на Фил

В петък Камен, Асен, бЛобИ и Герито заминаха за Батак, дългата (но не поучителна) история за което можете да научите от блога на Камен. Аз не се присъединих, защото Деси трябваше да си ходи към Търново и щеше да е свободна неделя сутринта (което остава крайно малко време за правене на каквото и да било). И така петък и събота си останах в София (време, през което прочетох Императори на илюзиите на Лукяненко). Събота сутринта Деси си дойде в София, натоварихме се на един автобус и отпътувахме за Сандански. Помотахме се там около час, правейки фотосесия на Флъфи (овчицата на Деси, която й подарих) и после с малкъ междуселски рейс отпътувахме към Мелник. Там пристигнахме следобеда и почнахме да се оглеждаме за място за преспиване. Първо Деси се загледа в един много лъскав хотел, пробвахме там, но ни обясниха, че:
А. няма стаи
Б. една стая струва 90 лв
И така продължихме напред. Спряхме при една къща, където пишеше, че дават стаи по наем, там цените бяха приемливи (15 лв), но отново нямаше свободни стаи. Заслуша се някакъв човек, каза, че при него (отсреща) има стая, но била по-скъпа, защото била студио. Струвала 60 лв и имало и закуска. Ние почнахме да се оглеждаме за други места за преспиване и той ни предложи да намали цената при премахване на закуската. Деси му каза, че даваме 40 лв и той се съгласи! Хех. Е, стаята, ъъъ пардон, студиото, беше наистина мноо яка. Голяма, нова, готина, телевизор, хубава баня, вана, огромно двойно легло… Отидхме да хапнем в една кръчма, където ядох миналата година, качихме се най-горе, на подпокривния етаж. Стари черги, дърво. Много старовремско, приятно. Почти си представях, че някак си съм се пренесъл 100 години назад. Е, усещането разваляха сервитьорката по анцуг и телевизора на далечната стена, но другото беше ок. Снимахме се и там, хапнахме и пиинахме добре (еех, свински пържоли и червено вино), обслужването беше светкавично и така доволни се прибрахме в хотела, доста изморени (Деси беше станала към 5 сутринта). На другия ден се събудхме едновременно (тя ме попита колко е часа и щеше да падне като й казах – беше 7:30). Е, мързелувахме, излежавахме се още доста и тръгнахме накрая да си търсим нещо за закуска. Вижда ни управителя и много любезен ни предлага да ни почерпят кафе и от виното на тяхната къща. Деси каза едно бързо “да” и така бидехме обзаведени с чаша кафе и чаша червено вино. Е, за пръв път пиех такава комбинация и не се чувствах много добре от нея, но нейсе, оживях. После тръгнахме ние по пътя към манастира (кой манастир беше аз не помнех). Вървим си ние нагоре, както го помня, по коритото на реката, ама нещо ми е непознато. Бе не прилича точно както аз го помнех, нямаше камъни, само пясък, ама наблизо се строеше много и реших, че това бе бърка. Е да де, ама по едно време гледаме пред нас някаква полянка и решаваме, че не е това. Върнахме се при разклона и хванахме другия ръкав, който е “нагоре” и е пясъчен. Ама той свърши в някаква пътечка, широка 20 см. Явно и там не беше. Трети опит – пак през поляната. По метода на изключването си мислех, че просто няма как да не е там. Това беше чисто въобгъзяване (когато правиш себе си и околните на ГЪЗ). Пресякохме полянката – футболно игрище, през което няма как да е текла река, сега като се замисля, вървяхме нагоре и по едно време настигаме някакъв възрастен човек. Та той ни осветли по въпроса за дълбоката ми заблуда за пътя за Роженския манастир. Той каза, че познава добре местността и че ще се разхождав посоката, която ние сме хванали и тъй като на Деси не й се почваше 4-ти път го помоли да се присъединим към него. И така поехме ние по разни кози пътечки. Катерихме ужасни наклони, търкаляхме се по гадни участъци, подминавахме пепелянки (без майтап) и накрая стигнахме пак в Мелник (при опит №1 и пътечката 20 см. широка). Дядото ни разказа, как бабата му продава вино, ракия и марули на пазара.После изчезна някъде. Ние ходихме да хапнем в друг ресторант (гаден), където сервитьора обясни на Деси, че имат само скара и не можа да й каже какво да яде, при условие, че е вегетарианка. Накрая с поглед настрани, сякаш говори с накакъв непоправим дебил й каза “Разбира се ГОСПОДИНЕ, ще видя какво мога да направя”. Обяснението защо няма друго, освен скара беше, че готвача е един и този човек, горкия, щял да полудее. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Нищо, накрая ни донесоха каквото искахме, платихме и си заминахме. (Споменах ли, че имаше 5 % сервиз за обслужване, което го нямаше?). Тръгнахме да търсим баба, която продава вино, ракия и марули, и както се оглеждахме, видяхме въпросния дядо, който ни обясни, че тоя следобед той бил “наряд”. Ние се загледахме по виното, но той настояваше да пробваме ракията, която била силна, лека на вкус, истинска, лесно хващала, но и лесно пускала. Купихме едно малко шише подарък за Асен, който е ценител на това питие (за разлика от нас с Деси). И малко по-късно установихме, че автобусът, който разчитахме, че ще ни откара в Благоевград, вместо в 4, тръгва в 6. Чооодесно! А ние като стигнем в 100 часа в Благоевград, какво да правим там? И така Деси предложи да пътуваме на стоп. Първо спряхме едни бус, където някакъв мургав човек се връщаше след докарването в Мелник на група шведски ученици. Остави ни на магистралата и там след малко ни спря един Пасат с младо семейство, което ни закара на края на Сандански. Монтирахме се до една бензиностанция и спирахме ли, спирахме на стоп. Ееее, никой не пожела да ни вози. Щяхме вече да умираме от жега, примирихме се и на камион/тир, когато един Мохер на 1000 години ни спря. Млад човек ни закара до Дупница(миналат седмица някой обясняваше, как е побратимен град с Нагазаки). Слязохме ние там и след малко спряхме отново Пасат с двама негри, които ни качиха. Оказаха се футболисти от Нигерия. Вътре дънеше яко афро музика и регета. Караха бързо момчетата, изпревархме всички гадняри, които не ни бяха спрели. Пристгнахме в София и на мястото, където околовръстния път става горнобански. Повозихме се на един мил, роден 260 и пристигнахме в центъра. Равносметката – от 4 коли, които ни возеха, 2 не бяха с българи. Циганин и негри. Спирам да съм расист, честно. Ако пак ми минат някакви мисли за расите, по-скоро ще съм срещу българите, да знаете…