Блогът на Фил

Много отдавна не съм писал, че все нямам време, а вкъщи нямах интернет, защото не съм го платил. То и сега не съм го платил, но се пусна пак (явно им е некадърен скрипта). Онзи ден гледахме с Деси “Като порастна искам да съм кенгуру”. Сръбски филм, който даваха в “Одеон”. Ааа, какъв смях. Много готин филм. Балканската действителност обхваната в много детайли. Няма да го разказвам, но съветвам верните читатели на блога ми да гледат този филм.
Иначе в работата много проблеми, явно основната ми работа тук е секретарска, но без да изключва директорската, научната и преподавателската. Та сега си търся работа като програмист – нямам много шансове с условието за непълен раборен ден и познаването само на Делфи и VB, ама все пак може да изкочи нещо.
Миналата седмица Деси ме заведе на купон в студентски брат (приятел на брат й имаше рожден ден). По едно време идват две девойки при мен и ми казват “Здрасти!”. И аз  – здравейте. И те седят такива до мен и аз се чудя тези не видяха ли, че съм с гадже, и в следващия момент едната разправя “Ние искахме да ти благодарим, че ни позволи да препишем на контролното по СПВР”. И се сетих. Стопански Факултет на СУ. Пазехме с Бобс студентите на Василев. Хехе.