Блогът на Фил

Днес Асен има рожден ден, но го празнувахме вчера срещу днес. Тъй като той няма условия за гости, купона беше у нас. Канихме гостите за 8 часа, а с Асен трябваше да се видим в 7. И двамата закъсняхме, приблизително с едно и също време. Поседяхме така до 8, когато дойде Иван. След известно време седене на балкона и слушане на Хиподил и подобни Асен отиде да взима неговите приятели от общежитието. След това дойде Камен. Пак станахме трима идиотите. Пак слушахме музика, седяхме на балкона и аз се чудех кога ще дойде Асен, който се забави доста. В крайна сметка се събрахме – Лили, Боби, Антон и неговата девойка, Камен, Иван, Деси, една приятелка на Деси, хората на Асен от общежитието и по-късно Дани и една нейна приятелка. Приятелите на Асен се усамотиха на балкона в кухнята, явно заради добрия изглед към любимия им студенстки град. Другите бяха в хола и неговия балкон. Аз нещо не можах да си намеря компания за лаф-моабет и се мотаех безцелно от горичка на горичка, от храстче на храстче, от поточе на поточе… не, това е от друга приказка (за Крали Марко). Пиех ВиК, за да не ми се доспива уж, но къде ти – след като отегчението ми мина накакъв праг отидох в спалнята и се хоризонтирах. Уж нямаше да спя, но заспах. Дойде по едно време Деси да ме пита какво става, но аз бях много сънен, тя ми говореше нещо, аз й отговарях с 5 % мозък, който беше буден, но аз не разбирах много, по едно време аз казах остави ме на мира, тя попита какво означава това, “остави ме да спя” отвърнах аз и тя си излезе. Реших, че се е обидила и съм бил груб, но щях да се разбирам с нея по-късно. После тя пак дойде и каза, че е станало 12 часа и да честитим на Асен току-що настъпилия му рожден ден, и тъкмо по това време дойде Динко.
Този човек донесе купона.
Под формата на диск.
С директории – сърбежи, гръцко, нормално, простотии и чалга.
Лелеееее.
Човека беше подходил професионално.
И като се почна. Ние бяхме сериозно подковани с алкохол(той повече, но не това е интересното в случая), та повечето понасяхме разни фолк неща. После се увлякохме и искахме още и още – в един момент всички с изключение на Деси и Камен танцувахме на чалга! (хахаха). Иван все повтаряше “Няма такъв селянин” и затова щом някой ми пусна мухата за връзване на ризата на възел(която аз бях разкопчал вече) се направих на най-дивия селянин и маахме кореми, дупета и други анатомични части, хвърляхме гибеци и се веселихме здраво. Боби демонстрира сериозната си подготовка от школа “Люлин”, а останалите се справяхме, макар и аматьорски.