Блогът на Фил

Вчера сутринта с Боби бяхме във Военна академия. Обучение във възка с проекта “Наука за мир”. Тоест как да подпомогнем научно военните (разбира се, с мирни цели). И ето какви думички и изрази ми се набиха в ушите:
“Въздействаме на противника” – е, сещате се как се въздейства на потивника по време но война, нали? Но вчера особено много ми хареса воденето на отчет на хората на бойното  поле “влизане, излизане, заболяване, раняване и така нататък“. Значи основното въздействие, което се прилага върху военния персонал от страна на противника е “така нататък”. Кефи ме. Как заобикаляме проблема. Не плашете щрауса, подът е бетонен.
Също така ни обясниха какво е обслужване на обекти. Това е: разузнаване, унищожаване, охраняване. Помня как в една книга казваха, че от един разговор се помни началото и края. И се чудя дали важи и за отделни изречения. И дали лектора го знаеше.
А днес, преди малко дочетох “Фалшивите огледала” на Лукяненко. Готина, по-дълбока от първата част. Разни проблеми на тема Интернет, изкуствения свят, ИИ, човешкото, какво е то и къде е скрито. Имаше един boss на последно ниво на наследника на Doom, който беше ИИ и се самообучавал. Просто програма, която помни как е загубила и как е спечелила, за да стреля по-добре. “Кой съм аз – попита императорът, който не може да говори.” Яко. После се замислих, че е наистина впечатляващо колко фундаментални за човека неща са вградили програмистите в UNIX. Например може би най-дълбокия философски въпрос го има на команда – като една основна с два параметъра или слято като една дума. Освен това са осигурили на всеки потребител дом. Както се казваше една глава в библията за UNIX (онази розовата – за System V, release IV) – “Няма друго такова място като $HOME”. Може би на тях им е било най-ясно, че можеш да си купиш къща, но не дом – за колко ли от тях дома е бил екрана на монитора, не, отвъд екрана, уюта, че си в /home/user_name? Компютърният свят наистина е място, в което бягаме от действителността. Но както казва Лукяненко “Бягството никога не е окончателен изход. Където и да избягаш – ти винаги бягаш от себе си”.