Блогът на Фил

Снощи се събрахме у нас. Беше пъстра групичка – от Не(до)дялко до Антоената.
Хапнахме доволно картофи и пиле. Тони беше довела нейната учителка по английски. Интересна мацка, по-отворена от Тони. Беше Алекс (ще заминава за Канада). Асен си беше донесъл едно CD  и Лили само това чакаше, за да пусне Crystal Method. Блах, не е това музика за купон. Ама карай, то кога сме се разбирали с Лили. По едно време бая се бях издразнил на цялата работа, ама не можех и да си тръгна, че съм у нас все пак. Както и да е. Иначе и Тони и Деси (така се казваше учителката й по английски) се държаха доста асоциално – през цялото време гледаха някаква програма на София Филм Фест и си отбелязваха филми (стигнаха до към 16 някъде). Недялко правилно отбеляза, че изглеждат, сякаш решават кръстословица. Добро попадение, но лесно отбито от девойките-интелектуалки.
По едно време Деси разправяше нещо за някакъв лагер-комуна в Европа, който събирал всякакви видове християни. И тогава изтърси нещо, което ми се наби в ушите лошо – че там бил цвета на европейската младеж, защото щом тези хора са религиозни, значи са интелигентни, замислят се над нещата. Аз веднага опонирах, че според е точно обратното – който мисли трудно ще вярва в религията, но срещнах кратка и яростна съпротива от няколко човека (със сигурност помня Камен и Алекс) и се отказах да споря. Защо мисля така ли?
Ами поради следните няколко факта:

• християнската религия е наказателно аксиоматична – всичко е така, защото Господ го е създал така, а ако ти много мислиш и се съмняваш, значи си грешен, значи отиваш в Ада да се пържиш завинаги.
• християнството е дуалистично-опростено – имаме добри (християните) и лоши – другите, които или трябва да станат като нас, или са некакви други, дето трябва да се бием с тях. Въобще ние сме добрите, другото е на Дявола. Врагът с главно “В”.
• подчинено е на страх – малко като Големия Брат, който вижда всичко, и Господ вижда всичко и е навсякъде, и чете мисли и ако само си помислиш за нещо нередно и да-в Ада.
• Обяснявайки всичко с Господ, тя не стимулира въпроса “Защо”, който е в основата на познанието. Защо да си блъскаш главата защо нещо е каквото е? Господ, който е всевишен и премъдър го  е измислил, със сигурност с основателна причина и кой си ти, че ще се опитваш да разбереш божийте помисли?

Мога да продължа още малко, но и това стига, за да се изяснят възгледите ми за религията (която като се върнем мисловно назад във времето, ще видим, че е основна спирачка на прогреса, спомнете си горенето на клада, светата Инквизиция като добър пример, но не единствен).