Блогът на Фил

Ускоряването под X даде своите първи плодове. ЕБАСИ ГЛЕЗОТИЯТА! Вижте тук. Полупрозрачност, прозорци, които се огъват при местене, workspace switcher, който се обновява в реално време, динамични теми (каквото и да е това). Всичко това е адски красиво. Темите са GTK+. Windows мениджъра е Luminocity. Всички демонстрации са стартирани на лаптоп с вградено видео.

Сега тъкмо си говорехме с Бобс дали ще се виждаме днес в БАМ и какво ще правим там и той ми казва:
a tia shibaniaci skapani da gi shibam ot technolinka sa go swalili towa deto beshe UFC – cialata direktoria da gi shibam da puknat dano…  dano joro e uspial da gi swali pone….
cial jivot da gledat cvetiata otkam korenite dano!….
ama golemi skapaniaci sa ebasi, moe li edno hubawo neshto da ima po tia skapani free serveri oswen pornoto i te da zemat da go mahnat….
Оох, ще умра от смях.
Това ми напомня за Демона, дето разправяше, като беше админ в една фирма: “Забранил съм всичко. Никакви атачмънти, никакви ICQ-та, никакви YAHOO!-та, никакви MSN-и, никакви activeX-ове. Само порното съм оставил – не съм звяр все пак.”

Вчера сутринта с Боби бяхме във Военна академия. Обучение във възка с проекта “Наука за мир”. Тоест как да подпомогнем научно военните (разбира се, с мирни цели). И ето какви думички и изрази ми се набиха в ушите:
“Въздействаме на противника” – е, сещате се как се въздейства на потивника по време но война, нали? Но вчера особено много ми хареса воденето на отчет на хората на бойното  поле “влизане, излизане, заболяване, раняване и така нататък“. Значи основното въздействие, което се прилага върху военния персонал от страна на противника е “така нататък”. Кефи ме. Как заобикаляме проблема. Не плашете щрауса, подът е бетонен.
Също така ни обясниха какво е обслужване на обекти. Това е: разузнаване, унищожаване, охраняване. Помня как в една книга казваха, че от един разговор се помни началото и края. И се чудя дали важи и за отделни изречения. И дали лектора го знаеше.
А днес, преди малко дочетох “Фалшивите огледала” на Лукяненко. Готина, по-дълбока от първата част. Разни проблеми на тема Интернет, изкуствения свят, ИИ, човешкото, какво е то и къде е скрито. Имаше един boss на последно ниво на наследника на Doom, който беше ИИ и се самообучавал. Просто програма, която помни как е загубила и как е спечелила, за да стреля по-добре. “Кой съм аз – попита императорът, който не може да говори.” Яко. После се замислих, че е наистина впечатляващо колко фундаментални за човека неща са вградили програмистите в UNIX. Например може би най-дълбокия философски въпрос го има на команда – като една основна с два параметъра или слято като една дума. Освен това са осигурили на всеки потребител дом. Както се казваше една глава в библията за UNIX (онази розовата – за System V, release IV) – “Няма друго такова място като $HOME”. Може би на тях им е било най-ясно, че можеш да си купиш къща, но не дом – за колко ли от тях дома е бил екрана на монитора, не, отвъд екрана, уюта, че си в /home/user_name? Компютърният свят наистина е място, в което бягаме от действителността. Но както казва Лукяненко “Бягството никога не е окончателен изход. Където и да избягаш – ти винаги бягаш от себе си”.

Не зная как да го кажа, та ще използвам назаем израз на Бобс – отпразнувах 8-и март. С една девойка. Лелее, какво празнуване падна… Днес попропуснах работата. Добре ми се отрази. Днес хапнахме задушени зеленчуци – хм, едно ядене в седмицата може и да е постно, ако е добре сготвено.

Мдаа…С девойката, с която ме запозна Тони (нейната учителка по английски), онази с религиозната комуна, ходихме в новото Криво. Мммм, сладко гадже е По-големите жени как се целуват… Ама защо трябва аз да ги гоня все бе? Като искаш нещо го взимаш, не чакаш да дойде при теб. Ама нищо, добре, че аз се престрашавам да действам. Как харесвам къдрави жени… Сладурани. Новото Криво е много готино. Ще почна да ходя там от време на време.

Снощи се събрахме у нас. Беше пъстра групичка – от Не(до)дялко до Антоената.
Хапнахме доволно картофи и пиле. Тони беше довела нейната учителка по английски. Интересна мацка, по-отворена от Тони. Беше Алекс (ще заминава за Канада). Асен си беше донесъл едно CD  и Лили само това чакаше, за да пусне Crystal Method. Блах, не е това музика за купон. Ама карай, то кога сме се разбирали с Лили. По едно време бая се бях издразнил на цялата работа, ама не можех и да си тръгна, че съм у нас все пак. Както и да е. Иначе и Тони и Деси (така се казваше учителката й по английски) се държаха доста асоциално – през цялото време гледаха някаква програма на София Филм Фест и си отбелязваха филми (стигнаха до към 16 някъде). Недялко правилно отбеляза, че изглеждат, сякаш решават кръстословица. Добро попадение, но лесно отбито от девойките-интелектуалки.
По едно време Деси разправяше нещо за някакъв лагер-комуна в Европа, който събирал всякакви видове християни. И тогава изтърси нещо, което ми се наби в ушите лошо – че там бил цвета на европейската младеж, защото щом тези хора са религиозни, значи са интелигентни, замислят се над нещата. Аз веднага опонирах, че според е точно обратното – който мисли трудно ще вярва в религията, но срещнах кратка и яростна съпротива от няколко човека (със сигурност помня Камен и Алекс) и се отказах да споря. Защо мисля така ли?
Ами поради следните няколко факта:

• християнската религия е наказателно аксиоматична – всичко е така, защото Господ го е създал така, а ако ти много мислиш и се съмняваш, значи си грешен, значи отиваш в Ада да се пържиш завинаги.
• християнството е дуалистично-опростено – имаме добри (християните) и лоши – другите, които или трябва да станат като нас, или са некакви други, дето трябва да се бием с тях. Въобще ние сме добрите, другото е на Дявола. Врагът с главно “В”.
• подчинено е на страх – малко като Големия Брат, който вижда всичко, и Господ вижда всичко и е навсякъде, и чете мисли и ако само си помислиш за нещо нередно и да-в Ада.
• Обяснявайки всичко с Господ, тя не стимулира въпроса “Защо”, който е в основата на познанието. Защо да си блъскаш главата защо нещо е каквото е? Господ, който е всевишен и премъдър го  е измислил, със сигурност с основателна причина и кой си ти, че ще се опитваш да разбереш божийте помисли?

Мога да продължа още малко, но и това стига, за да се изяснят възгледите ми за религията (която като се върнем мисловно назад във времето, ще видим, че е основна спирачка на прогреса, спомнете си горенето на клада, светата Инквизиция като добър пример, но не единствен).

След като ми падна мазилката в банята и видях напуканата плоча, почна да ме мъчи параноята. Тази нощ сънувах, че и остатъка от мазилката е паднала, а после, че и в спалнята се напука тавана и почна да пада. Преди или след това сънувах, че съм на среща с онази девойка от Хамбара. М, беше приятно… Накрая май се награбихме, но нямам спомен сънят да е прерасвал в еротичен.