Блогът на Фил

Днес бях на изпит. Как можах да си го сложа в неделя (изпита)…
Докато колегите работеха, аз четох цитати от уикицитат (сроден проект на уикипедията).
Ето какво ми хареса:
“Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.”
Паулу Коелю
Мдаа… Зелазни много хубаво е обяснил този феномен в “Машината от центъра Хартспринг.”

Направих откритие. Хубаво е, че го направих, но като цяло е лошо. Защо така, ще попитате? Ами защото установих, че вратата на спалнята ми към балкона не се затваря добре, не се уплътнява, има някакъв проблем, поради което вътре е шумно (като притиснеш вратата от страната на пантите и магически изчезва шума) и студено (като си сложиш ръката пак на същото място здраво духа). Следователно отново майстори, отново пари…
Гадна работа.

Снощи се чудех какво да правя. Стигнах ужасно късно до БАН и след малко си тръгнахме с Боби оттам. Нещо не ми се ходеше с него и Лили в поредната пицария, поради което хванах пътя към нас. (Това новото нас, където още не съм се нанесъл). Та по пътя звъннах на Иван, че не ми се седеше сам и поканих него и приятелката му у нас да се видим, но той отказа. За трети път. Оттул нататък топката е в него. Което не е страшно, той поне се сеща да се обажда. Та прибрах се, пуснах музика и се зачудих на кого да се обадя и какво да правя. От доста време се опитвам да се видя с една девойка и все се разминаваме. Вчера я търсих сума ти пъти, но телефона й беше все изключен. След като вечерта съвсем се бях отказал, рещих да пробвам за последно след като бях пробвал неуспешно преди 5 минути и О, чудо! тя вдигна. Отказа да дойде вкъщи доста енергично(честно, просто не ми се излизаше на студа), но пък се съгласи да се видим в центъра и хайде пак натам. Мръзнах стоически на Одеон и накрая тя се появи усмихната и красива. След кратко обсъждане тръгнахме към Jimmies на малките 5, но по пътя тя ме попита дали зная за “Хамбара”, аз й казах, че зная, но не съм влизал и оттам нататък нещата се развиха по следния начин – тъмен двор, почукване, отваряне, влизане, посвещаване в тайната на Хамбара (хехе), две чаши червено вино, разговор на свещи (за незапознатите там тока не е на почит), много приятен разговор, още две чаши вино, още приятен разговор. На връщане в таксито се усмихвах. Хубава вечер. За пръв път от много време бях удовлетворен от деня (заради вечерта, нали разбрахте). Пратих й SMS, в който и казах точно това, но отговор не дойде…
Ще видим…

В петък научих, че края на седмицата ще трябва да прекарам извън вкъщи, предвид предстоящето лакиране на дюшемето у нас. И така, взех някои необходими неща (не в петък, тогава ги забравих) и се преселих за два дни в новия ми апартамент. Колко дребни неща липсват не е истина… Но бавно запълваме празнините. Петъка и неделята имах гости, то и в събота си битувахме и гостувахме с Асенчо. Всичко, което има да се каже за неделята може да се види на блога на Камен тук.
Лошото нещо там беше, че нямах нито Интернет, нито компютър. Хубавото е, че се сдобих с две книжки за четене и захапах едната.
И все пак това място ми навява спомени. Спомени за времето, когато апартаментът ми беше празен, но сърцето ми преливаше от чувства. А сега апартаментът е пълен с хубави вещи, но…