Блогът на Фил

Вчера от майка ми пак научих, че вкъщи вследствие боядисване на вратите и як мирис на боя не е за живеене, поради което прекарах деня в новия апартамент. След като пооправих сед петъчното парти (доста тъпо се получи), звъннах на Асенчо (събудих го) и решихме да ходим на кафе. Изнудих го да дойде с колата, защото навън вали дъжд и се понесохме към студентски град. Там преди кафето мушнах един дюнер, после дълго се мъдрихме в кафето, чудейки се какво да правим през остатъка на деня. Обсъждането започна Асен с “Категорично няма да гледаме филм”. Обсъждането свърши с решение да ходим до видеотеката и да си вземем някакъв екшън, който да звучи добре на съраунда. Асен попита девойката там за филм, военен екшън с много ефекти. Тя каза, че не гледа точно такива филми и ни препоръча някакви стандартни филми, импровизирайки по заглавията. Взехме “Бяхме войници”. Беше много сладка девойка. Мой тип. Интелигентно излъчване, никакви демонстрации чрез външния вид, никакъв маникюр, мек чар. Сладурана. Поиска ми ЕГН-то. Казах й го. Очаквах, че й е станало ясно, че за пръв път взимам оттам диск. Явно не. Попита ме сигурен ли съм, че съм регистриран в тази видеотека. Отвърнах, че съм сигурен в противното. Обясни и стандартните неща… Аз си мислех, че често ще  посещавам тази видеотека, но не заради дисковете. Отидохме с Асен у нас, изгледахме диска и го върнахме. Имаше малко в повече неща, които само американците ги интересуват, но пък и драмата на войнишките съпруги и такива неща. Но и здрава пуцалка. Бахти, тия яко headshot-ове раздаваха във Виетнам.
После обикаляхме СтудГрад за маратонки за Асен, не намерихме, после решихме да си готвим картофи. Минахме през общежитието на Асен да си проверя кю-то (не можах).Звъняхме на разни приятели и девойки да ни правят компания на картофите, но безуспешно. Първо той се обади на едно негова позната, тя го прати много у лево, после аз се пробвах с онази девойка от “Хамбара”, тя изказа предположение, че я викаме да ни сготви картофите, но отказа, защото имала среща с приятелка (и предишния ден също). После Асен пита за Миленчето, звъннах и на нея, тя си мислела него ден за мен, но сега не й се излизало, но щяла да размисли, май очакваше да я навивам, но аз се бях настроил, че ще ми откаже и бързах да приключа разговора. И на двамата ни отказаха, ако трябва да обобщя. После минахме през дома ми, взехме от майка ми картофи, взехме месо и сос и отидохме да готвим. Пак излизахме, защото олиото беше свършило, и докато се готвеха картофите, почнахме да разглеждаме филмите, които донесох от вкъщи (Всичките ми DivX-ове).
Пробвахме на кои ще тръгнат субтитрите и стигнахме до “Такси 1″. Тръгна. Загледахме го. Подпукахме и картофите (много хубав сос, ама малко количество). След картофите пийнахме по бира и надули се от яденето се излежавахме блажено. В една сцена от филма онези двамата ги отрязаха жените им и те се излегнаха с бира в ръка пред телевизора. Попитах Асен не му ли е позната сцената отнякъде. Каза, че не може да не признае, че има известна прилика.
Останаха малко картофи и за днес.