Блогът на Фил

Снощи отидох в “Хамбара”, този път сам, за да видя нещо, определено от Наско като на 24 февруари от 6 ч. в заведението “Хамбара” (Малките пет кюшета) ще бъде главната им презентация, където ще демонстрират “разпределения киборг” (или своето участие в него).
Първо, оказа се, че съм отишъл по-рано. Почти с мен дойдоха един отворен тип, който така му идваше отвътре да изглежда печен и една девойка, която по-късно установих, че е въпросната Боряна. Добре, седя си там и гледам как вадят разни кабели и техника и ги попитах дали имат нужда от помощ, на което ми беше обяснено, че освен морална подкрепа нямат нужда от друго, щото най-много да объркам нещо (честно, щеше да ми е трудно, тия хора не го бяха разигравали нито веднъж това, или поне не им личеше). Нагласиха проектор, лаптоп, DVD плеър и екран. Печеният тип ме попита с какво се занимавам, казах му, че малко с програмиране и той ми пусна една дежурна оферта да му помагам за някакъв проект, но и на него му беше ясно, че да се впусна с викове “Ура” няма да стане. Скоро залата се напълни и Боряна започна да си изнася презентацията. Разказа, че има проект за разпределен киборг, което представлява неврони от мишка с 64 електрода, ползвани за вкарване на импулс и за четене на възбуждането на неврона, който има вход от уеб-камера и изход към механична ръка, която има забоден флумастер в нея. Идеята на австралийския професор, който създал нещото е да тества доколко това, което се подава като вход прилича на изхода. Всъщност първоначалната идея е било да рисува посетителите в галерията, в която е изложен.  Но хората на изкуството в групата се възроптали, че това не било изкуство и пробвали с някакъв черен квадрат, койтъо точно това и представлява, който бил оценен на милион долара. (Всъщност не знаеха на колко, но било много, и понеже милион също е много, пък и изглежда добре с всички тези нули, те си го бяха оценили точно на милион долара). Добре де, ама тези неща отнеха няколко часа, докато станат ясни. Първата изцепка, че невронните мрежи мислят, като се преподреждат връзките между тях чрез електричество. Тази девойка обясняваше, че се занимават с роботи, само дето там бяха някакви художници. Всъщност възгледите им, с които присъстващите бяхме запознати гравитираха около равенството на всички живи организми, без оглед на тяхната сложност и създател. Та значи убийството на един микроб, животно, човек, робот е все убийство. Е, всички ние сме били убийци, поради което не можело да се спрат съвсем, но поне да се намалят. Някой попита за антибиотиците и там за пръв път се намеси един руснак, част от групата, който каза, че той антибиотици не пие, както и нищо, което се продава в аптеката. Значи да не пием лекарства, които ще убият горките вредни бактерии и вируси, които за тях бяха категорично живи. Може би тук е мястото да отбележа изключително обидно бездарната презентция на Powerpoint, която не се четеше повече от половината, заради странна кодоривка, която е използвана по Copy-Paste процедурата (или както там беше обяснено, заради фонтовете, които са използвани). Пропуснати интервали, такива неща се набиваха на очи. Беше ни показан сайта на Американското дружество за защита правата на роботите и единомислието на членовете на това дружество с презентиращата група. Основният довод беше, че до 19 век не се е смятало, че животните изпитват болка или въобще някакви чувства. Остана във въздуха неизказаното твърдение, че през 2х-и век че стане яасно на всички, че и роботите изпитват болка (е да ама не, поне сегашните – със сигурност, нататък може, логично е(третият закон на Роботиката)). По-нататък стана ясно за другтехен  проект, изпълнен в Червената къща, където са написали с бръснарски ножчета по тялото (имаше кървави снимки) ДНК кода на Е-коли, “единственото живо същество с декодиран геном”. Всъщност много се говореше за свободата (на бактериите, роботите и т.н.) и как това е свързано с творчеството. Към края някои хора попитаха къде въпросната група вижда изкуството в киборга (което за тях без съмнение е същество, полуживо, полу-неживо, защото е изградено от жива и нежива материя (Забелязвате ли, че това си противоречи с идеята за живите роботи, в които няма биологична тъкан?)) и след известни лъкатущения се стигна до тяхната позиция, че изкуство е самото създаване на този киборг, както и неговите “творби”. Тук аз се намесих с това, което ме глождеше от доста време, а именно, че този киборг няма свободна воля да рисува или не, всяка негова “мозъчна” активност се превръща в движение на ръката с маркера върху лист. Някакси той не може да избира дали да рисува или не (Отдавна стана ясно, че според тях нещо може да е изкуство без твореца да го определя като такова). Отговрът дойде от руснака, който обясни, че свободната воля идва преподреждането на връзките между невроните. (Имаше там замесен Бог, както и преди това, че ние нямаме правата (и отговорностите) върху живите същества, които създаваме, защото ние сме просто маши на Бог).
Преди да пристъпя към пикантната част ще добавя още един щрих към картината, която ви рисувам, като ви опиша поведението на руснака, което беше крайно, нетърпеливо и агресивно, първите му няколко изказвания съдържаха конкретни личности или групи и думата лайна като определение за тях.
Такааа, значи това са група хора, които се интересуват от моралния аспект на роботите, във възгледите им се включват идеите за равенство на всички живи същества (според тяхната мъглява/непълна дефиниця).
И горе-долу по това време влезна малко момиче, от онези, които обикалят заведенията и предлагат, картички, химикалки или в конкретния случай – мартеници (или поне така разбрах, но точния обект на предлагане не е толкова важен). Всички му отказаха, никой не беше любезен. По едно време то отиде до проектора(и лаптопа и DVD-то) и се завъртя около руснака, който с огромна досада и ясно изписано презрение я отпъди оттам. После онзи отворения тип, който държеше единия микрофон попита дали искаме да чуем песничка, която момиченцето ще изпее, и реакцията от няколко присъстващи жени там беше много остра (и негативна). Един момък от горното ниво се обади, че това е истинско, и се случва, и защо да го прекъсваме, и нали говорим за свобода, на което отговрът беше силно изразена лична конфронтация с възмутените жени. Но наи-интересн беше руснака, който в пристъп на зле контролиран гняв (гневът е краткотрайна лудост – трябваше да го видите, за да имате зрителна представа за това твърдение) почна да обяснява, че ние какво очакваме? Да го гушкаме и да му се радваме, както е правил Сталин? Ми нямало да стане. Аз се инзервин МНОГО от целия фалш и фарс – чакай бе! тук ми се говори за правата на бактериите, и за това, че трябва да обичаме роботите (пардон, да се отнасяме любящо), а тук имаше човек, човешко същество, и те се отнесоха като парцал с него (да ме прощават от американското дружество за защита правата на парцалите). Казах го, но без микрофон и в настаналата суматоха това беше Vox clamantis in deserto (ще проверя как се пише). Малко след това си тръгнах.
Та така – след псевдонауката дойде и псевдо модерното изкуство. Хора, които ясно демонстрират своето превъзходство над ограничените роботи, които не са толкова оупънмайндет, които правят пърформанси, но нямат представа как се прави представяне (например дефиниране на основни понятия, използвани десетки пъти в презентацията, или малко уважение към хората, пусната проверка на правописа, пардон – спелчекър)…
Хора, който продават черен квадрат на бял лист хартия за милион долара.
Хора, които се борят за правата на микробите и за равнопоставеното им положение (в обществото?), но не ми прилича да си жертват живота в името на някой микроб (който нали е равнопоставен с тях).
Хора които говорят откровени глупости с такъв уверен тон, и толкова видно са окопани в позициите си, че всякакво движение между различни нива на абстракция (пластове на Дейвид Зиндел в “Падналите богове”, помните ли кои бяха сложните хора, а замисляли ли сте се кое е антоним на сложен?) е изключено при тях, тези хора се супер прогресив, те правят сайънс арт (ако милия професор ги беше чул как според тях мисли мозъка, ще се самоубие ритуално).
Изморих се да пиша.