Блогът на Фил

Идвайки на работа, се загледах в едни блокове, които си имаме тук до НБУ.
От прозорците са останали само отворите, като на череп. Отгоре, над тях, сред сивите безрадостни облаци светлееще слънцето – бледо и далечно. Приличаше на декор от Half Life 2 (взети са от източно-европейска държава, не е случайно). Като си го помислих, се зачудих дали трябва да се каже, че тези блокове приличат на нещо от играта, или обратното. Защо обратното? Защото тези са реални, а онези не, следователно въображеомото трябва да прилича на реално? Но какво е реално и какво не? Защо блоковете в играта да са по-малко реални от тези, които виждам през прозореца? Защото не са материални? Нее, току-що изключихме от реалните неща наи-хубавата част от живота. Виртуален и реален свят. Виртуален означава възможен, и аз така си го и представям. От единия до другия свят разликата се измерва с краен брой АКО-та. От тази гледна точка не би трябвало човек, който не се справя в единия, да се справя в другия. Все пак те са просто места. Човекът е един и същ. Колкото по-реалистичен (в смисъл на свобода на действията(ха! реалния свят колко свободен на действия е?)) е виртуалния свят и колкото по-реален го чувства човека, който се намира в него, толкова по-еднакво би трябвало да се държи той и в двата.
Бел. авт. Тези мисли са повлияни от книгата, която явторът чете в момента (“Идору” на Уилям Гибсън).