Блогът на Фил

Е КАК МОЖЕ БЕЕЕЕЕ! КВИ СА ТИЯ БОТОВЕ? Твойте да не са някакъв ъпгрейднат модел?
Леле, копеленце, откъде бее? Даже не видях от къде ме пръсна!
А, и естествено моя флаг го няма!
Ебаси, пак се върнах в моята база!
ОО, хванал си дебелата ракета!
ЕЕЕЕЕЕ, как стигаш толкова бързо до моето знаме?

Такива неща се чуваха до скоро в нашата стая в института. С гонене и стреляне по новите нива на стария Unreal Tournament отпразнувахме и двата празника. Както каза Боби: “Какви цветя, какви балони, да не сме деца?”

Днес сме 14-и февруари. Ден, в който всяка година пред мен седи следния избор – да празнувам Трифон Зарезан или да не празнувам нищо. *
Онази девойка, с която бяхме в Хамбара отклони поканата ми за бутилка хубаво вино (много хубаво, такова по магазините няма) с обяснението, че тази седмица имала много работа. Защо такова заглавие ли? Ами то не идва от модерната напоследък представка “е-”, като е-правителство, е-търговия, е-бизнес (в смисъл че не става въпрос за някой Трифон от е-БАН) а за това, че който празнува единствено празника на винарите на 14 февруари обикновено е в един или друг момент е изял шут-а и статута си му е останал до тази дата.

*Б. авт.
 Това е тънък намек за това, чи никога, подчертавам, никога не съм имал повод да празнувам свети Валентин. (Щото те хормоните идват по-късно – някъде април-май), а при условие, че най-дългата ми връзка е 5 месеца, ясно, че няма как да стигна до другия 14-и февруари.