Блогът на Фил

Ще го дам в разбъркан ред.
Тези дни дърпах и слушах саундтраци към разни популярни игри и филми (все в тъмни краски(и филмите и музиката)) – Deus Ex, Half Life 2(не става за самостоятелно слушане) и Resident Evil 2(много здраво – Marilyn Manson).
Ходихме с Милена да гледаме отворен театър – Камината. Беше хубаво, разсмя ни, но има какво още да се иска – като в отворения код – толкова е готина идеята, че дори и несъвършено те кефи (не мога да не правя аналогия с отворения код, тъй като научих за него от Linux-bg.org). С Милена е трудно и лесно, хем ми е леко на душата, хем понякога боли. Като цяло беше приятна вечер. Ходихме на един хубав и скъп рибен ресторант. Постарали са се – малко по-изискано, от колкото сме свикнали, макар че провинциалната гордост на селянина от село Горно Нанадолнище, който се е научил да се държи по “граждански” леееко прозираше, ама само ако трябва да съм много заядлив. Всичко беше ОК – обслужването, яденето, даже и цените, макар и високи. Имаше двама рожденика, единия в сепарето до нас. Имаше жива музика – двама музиканти – китара и тамбура? свиреха стари песни. После я изпратих до тях, в красивата снежна вечер.
А защо такова заглавие ли? Ами по Discovery даваха предаване, което се казва така. За V-bommer-ите от 60-те години. За кубинската криза. И за близостта на човечеството по онова време до Апокалипсиса. От подаването на тревога до излитането на самолета – 2 минути. Сега като се замисля, ако тогава беше станало това, сега сигурно въобще нямаше да ме има, и със сигурност нямаше да пиша това. Чудя се дали би имало разлика ако ме нямаше. Ми не. Чел съм внимателно първите страници на Пътеводителя.