Блогът на Фил

Днес разиграхме отново сценария с взимането на Жоро и инструментите от тях, закарването им в апартамента ми и поставянето на датчик за движение. Тъй като стария не ловеше като хората (в смисъл, че по посока хола нямаше никаква чувствителност), си бях купил нов и очаквах удобен момент да се възползвам от Жоро (златни ръце има), за да го постави. И така, сложихме го новия датчик, завъртяхме според инструкцията всички врътки на минимум, отидохме в хола, затворихме вратата и зачакахме. Зачакахме да загасне, за да видим, че работи. Седнаха Жоро и Иван, а аз обикалях, че не ме свърташе нещо и чакахме, чакахме… Бе не гаснеше туй чудо. Пък не би трябвало. Значи ако не сме го вързали правилно, добре де, ако Жоро не го е вързар правилно, значи въобще нямаше да свети. Можеше да сме сбъркали и вместо времето за гасене (time out-а)  да сме го пуснали на максимум, ама Жоро беше сигурен, че не е. Третия вариант беше да е в ръчен режим, ама и това не би трябвало да е. По едно време седнах да помисля и лампата загасна. Жоро каза “а, ето, загасна” (или нещо от сорта де, ама не е толкова важно, нали?) и посочи натам. И то пак светна. Утихнахме спогледайки се и след няколко секунди загасна. Пак мръднахме и светна. И тогава осъзнахме каква е работата. Датчика ловеше през стъклото на вратата. Як датчик. Аз бях доволен. Регулирихме обхвата така, че да е точно на прага на вратата и готово. Сега вече имам датчик, който пали безотказно. Та така. Поредната глезотия. Ма много й се радвам. Както каза Жоро “Сега разбра ли защо този е двойно по-скъп?”. Прав е. За пет пари петел за пет пари пее.
После се попочерпихме малко с разни водки и коли, по едно време се присъедини и Асенчо и така. Ходеше ми се на “След Залеза” в “Арена”, ама нямаше с кой. Жоро го е гледал. Явно ще трябва да си търся друга компания или да си дърпам вкъщи.