Блогът на Фил

Снощи пробвахме новата печка за готвене, която имам. Камен дойде да сложи кабела й, беше накупил разни меса/картофи. Присъединиха се Дани, Тони и брат й и по-късно Владислав. Погледнахме лаптопа на брата на Тони, нямаше му нищо (това беше цената да я докара, ама човека е готин, после ходи за картофи, че нашите бяха изядени отвътре, после ходи още веднъж за DVD. Браво.)
Щом е замесен Камен, да знаете че ядене ще остане много. Той че много яде-яде, ама май лакомията му е по-голяма от капацитета и на него. Но може да готви. И на него браво. Аз мога само да ям. Човека се оправи с всичко по кухнята при изключително спартански условия откъм инструменти и кухненски пособия.
Та печката работи добре. И ако има кой да я използва както трябва, добри неща се получават.
Филмчето, което гледахме, беше доста яко. “Животът на Дейвид Гейл” – як сюжет, яка актьорска игра.
Оказа се, че загубения фотоапарат на Камен се е намерил (и не е бил откраднат, както той си мисли последните месеци, а забутан в една чанта).