Блогът на Фил

Майка ми се прибра. Скапаните лекарства били в моята стая в скапаното шкафче. Ами там не се сетих да погледна.

Вчера по обяд се разболях. Или беше оня ден? Не това е важното. Важното е, че сега сме петък вечер вкъщи, аз съм не добре, имам температура и не мога да намеря никакви скапани лекарства за температура. Още по-голямата красота на момента е, че майка ми не си вдига телефона (не зная за какво й е – може би за работа само(пък и не се сети да звънне да ме пита как съм)). Камен не си отговаря на кюто, поради което явно сам ще се мъкна до аптеката (нямам други приятели, които да живеят наблизо). Нямам си и хабер от понятие какво да взема за температура, ако няма амидофен. А, и не мога да пия повече парацетамол днес.
А, пропуснах да кажа, че кучето има разстройство (не яжте, когато четете блогове, особено моя), следи за което има в целия апартамент.
Е, това вече стана дневника на един болен. :-/