Блогът на Фил

Датчикът за звижение в моя коридор е една епопея…от мъка ще пропея.
(Предиострия)
Преди година и 3 месеца си купих един датчик за движение, който трябва да пали лампите в коридора ми. Но нямаше кой да ми го сложи (датчика на стената). За рождения ден на Даниела Боби го монтира, откъртвайки големи парчета мазилка и залевайки го за около 1 час. Той вися като… абе висеше надолу до поминалата седмица, когато дойде Жоро (златни му ръце) и Асен и го направиха като хората. Много здраво и дискретно монтиран. Но самия датчик нещо не е като хората – от една страна пали, от друга не… В смисъл като влиза човек от входната врата и светва, което е ефектно като идвам с гости, ама от хола към тоалетната/входната врата е пълна трагедия. Няма никой, си мисли датчика. И така днес отидохме с Жоро в Бриколаж и напазарувахме най-скъпия датчик за движение, който имаха. Той е 240 градусов, програмируем, с три регулируеми параметъра. В събота би трябвало да го поставим. И ако тогава не пали лампите, не зная… Обислям идеята да поставя по един на всяка стена и ъгъл, маа му!
Обмисляхме с Жоро евентуалната подредба на хладилници/печки/абсорбатори/шкафове в кухненския бокс. Не е много бляскаво. Трябва да викам ония от сервиза на Джорендже, както се изцепил някой, за да ми го монтират на твърда връзка. Трябва да размествам мивката. Трябва да нивелирам хладилника. Гадна работа…

Вчера ми докараха печката. Като я купувах, гледах повече котлоните, но сега се загледах (загледах се мило мишуенце)  във фурната. Брей, колко неща има. Ще трябва да чета указанието. RTFM
С колкото повече неща се сдобивам, толкова по-ясно разбирам смисъла на онова “Можеш да си купиш къща, но не дом” .
След като докараха печката, която аз качих почти сам (само дето разкарвах Влади),  той скоро след това си тръгна, но пък дойде Иван, пихме бира и се радвахме на музиката.
После ходихме на пица с Лили, Боби, Камен и Тони, което е и подробно описано в блога на Камен.