Блогът на Фил

От много време не бях ходил на gnomedesktop.org и днес го направих. Това, което ми хвана окото бяха тези Flash демонстрации. Beagle е индексираща и търсеща машина, която е способна да търси в документи и имена на файлове и може да обновява търсените резултати в реално време, както е видно от втората демонстрация. Както повечето нови приложения за GNOME и Beagle е написан “на” Mono. И все пак е трудно да се пише, както се вижда от последната презентация, на която се вижда как се пише Hello World програма, използвайки GTK#.

Поддържаните до момента файлови формати са:

• IM съобщения

• Microsoft Word
  • doc
• OpenOffice.org
  • sxw
  • sxi
  • sxm
• Microsoft PowerPoint
  • ppt
• Portable Document Format
  • pdf
• Уеб страници
  • html
• Rich Text Format
  • rtf
• Изображения
  • jpg
  • png
• Музика
  • mp3
  • ogg
  • flac
• Texinfo файлове
  • texi
• Прост текст
  • txt
• Програмен код
  • java
  • c
  • c++
  • c#
  • python

Днес разиграхме отново сценария с взимането на Жоро и инструментите от тях, закарването им в апартамента ми и поставянето на датчик за движение. Тъй като стария не ловеше като хората (в смисъл, че по посока хола нямаше никаква чувствителност), си бях купил нов и очаквах удобен момент да се възползвам от Жоро (златни ръце има), за да го постави. И така, сложихме го новия датчик, завъртяхме според инструкцията всички врътки на минимум, отидохме в хола, затворихме вратата и зачакахме. Зачакахме да загасне, за да видим, че работи. Седнаха Жоро и Иван, а аз обикалях, че не ме свърташе нещо и чакахме, чакахме… Бе не гаснеше туй чудо. Пък не би трябвало. Значи ако не сме го вързали правилно, добре де, ако Жоро не го е вързар правилно, значи въобще нямаше да свети. Можеше да сме сбъркали и вместо времето за гасене (time out-а)  да сме го пуснали на максимум, ама Жоро беше сигурен, че не е. Третия вариант беше да е в ръчен режим, ама и това не би трябвало да е. По едно време седнах да помисля и лампата загасна. Жоро каза “а, ето, загасна” (или нещо от сорта де, ама не е толкова важно, нали?) и посочи натам. И то пак светна. Утихнахме спогледайки се и след няколко секунди загасна. Пак мръднахме и светна. И тогава осъзнахме каква е работата. Датчика ловеше през стъклото на вратата. Як датчик. Аз бях доволен. Регулирихме обхвата така, че да е точно на прага на вратата и готово. Сега вече имам датчик, който пали безотказно. Та така. Поредната глезотия. Ма много й се радвам. Както каза Жоро “Сега разбра ли защо този е двойно по-скъп?”. Прав е. За пет пари петел за пет пари пее.
После се попочерпихме малко с разни водки и коли, по едно време се присъедини и Асенчо и така. Ходеше ми се на “След Залеза” в “Арена”, ама нямаше с кой. Жоро го е гледал. Явно ще трябва да си търся друга компания или да си дърпам вкъщи.

Ще го дам в разбъркан ред.
Тези дни дърпах и слушах саундтраци към разни популярни игри и филми (все в тъмни краски(и филмите и музиката)) – Deus Ex, Half Life 2(не става за самостоятелно слушане) и Resident Evil 2(много здраво – Marilyn Manson).
Ходихме с Милена да гледаме отворен театър – Камината. Беше хубаво, разсмя ни, но има какво още да се иска – като в отворения код – толкова е готина идеята, че дори и несъвършено те кефи (не мога да не правя аналогия с отворения код, тъй като научих за него от Linux-bg.org). С Милена е трудно и лесно, хем ми е леко на душата, хем понякога боли. Като цяло беше приятна вечер. Ходихме на един хубав и скъп рибен ресторант. Постарали са се – малко по-изискано, от колкото сме свикнали, макар че провинциалната гордост на селянина от село Горно Нанадолнище, който се е научил да се държи по “граждански” леееко прозираше, ама само ако трябва да съм много заядлив. Всичко беше ОК – обслужването, яденето, даже и цените, макар и високи. Имаше двама рожденика, единия в сепарето до нас. Имаше жива музика – двама музиканти – китара и тамбура? свиреха стари песни. После я изпратих до тях, в красивата снежна вечер.
А защо такова заглавие ли? Ами по Discovery даваха предаване, което се казва така. За V-bommer-ите от 60-те години. За кубинската криза. И за близостта на човечеството по онова време до Апокалипсиса. От подаването на тревога до излитането на самолета – 2 минути. Сега като се замисля, ако тогава беше станало това, сега сигурно въобще нямаше да ме има, и със сигурност нямаше да пиша това. Чудя се дали би имало разлика ако ме нямаше. Ми не. Чел съм внимателно първите страници на Пътеводителя.

Снощи пробвахме новата печка за готвене, която имам. Камен дойде да сложи кабела й, беше накупил разни меса/картофи. Присъединиха се Дани, Тони и брат й и по-късно Владислав. Погледнахме лаптопа на брата на Тони, нямаше му нищо (това беше цената да я докара, ама човека е готин, после ходи за картофи, че нашите бяха изядени отвътре, после ходи още веднъж за DVD. Браво.)
Щом е замесен Камен, да знаете че ядене ще остане много. Той че много яде-яде, ама май лакомията му е по-голяма от капацитета и на него. Но може да готви. И на него браво. Аз мога само да ям. Човека се оправи с всичко по кухнята при изключително спартански условия откъм инструменти и кухненски пособия.
Та печката работи добре. И ако има кой да я използва както трябва, добри неща се получават.
Филмчето, което гледахме, беше доста яко. “Животът на Дейвид Гейл” – як сюжет, яка актьорска игра.
Оказа се, че загубения фотоапарат на Камен се е намерил (и не е бил откраднат, както той си мисли последните месеци, а забутан в една чанта).

Тази държава е пълна пародия. Тя е пародия на пародиите. Тук всички играят някакви роли и се взимат насериозно. Хората нямат мярка. Това поколение след мен нямат никаква мярка. Никаква граница. Нищо. Как можеш да кажеш на директор програма и твой преподавател  “Ни съ ибавай с биг брадър”. Е КАК? Как може да пишеш неграмотни писма до преподавателя си?
Нататък:
Каква е тази държава, в която полицаите са най-простите хора в държавата и те псуват, студентите, хората с висше образование, че и докторантите не могат да пишат на родния си език, няма пари за наука, въобще никой не си знае мястото, хората са брутални, вулгарни, прости, с ценностна система на нечовекоподобна маймуна (ядене-пиене-секс-дрънкулки) (може би все пак обиждам маймуните)?
Не искам да бягам.
Но май ще се наложи. Да рестартираме и да почнем от нулата някъде другаде.
All personnel must evacuate immediately!
Огорчението е голямо от цялата мизерия на всички нива. И най-вече в човешките умове и души. Сложил съм на стената в кабинета ми цитата на Айнщайн – “Само две неща са безкрайни – Вселенета и човешката глупост. Но не съм сигурен за Вселената.”, ама няма кой да си даде сметка.

Оказа се, че медицинското ми е и за днес, та след кратко колебание и днес не бях на работа. Оказа се, че в БАН бил голям спека, та попрочетох малко (около половин страница).  Но това беше достатъчно, за да разбера един метод за агрегиране на данни за групово вземане на решения. И хванахме с Боби да обсъждаме как да го реализираме. Той почна да ми казва някакви конкретни стъпки, които аз изпълних. Чудех се дали има нещо предвид, че така убедено ми казва точно как да го оформя. Както и да е, направих го (беше много малко работа). После търсих многонишков TCP (аз ще пия) сървър на Visual Бъзик. След доста търсене в нета стигнах до извода, че оня, дето съм си го записал на десктопа (работното поле, както го превеждат за МикроМеките) върши работа. И току-що го подкарах в някакъв много начален стадии. Та така. Ще работя тези дни върху това, за да зарадвам шефа с версия, работеща в мрежа. Хихи, дано стане.
Днес сутринта рано превъртях. Не аз , ами превъртях Deus Ex. Якоо. Не колкото първата част, но яка игра. Имах нужда от нещо такова. Смислена игра. Има действие, а не само пуцане. Има сюжет някакъв. Има яка музика (тази от главното меню разпратих на всеки, който видях онлайн.) Утре съм на работа…

Все още съм болен. Е, не вдигнах като снощи 38 градуса, а само 37,5. Но Явно още няколко дни ще си бъда вкъщи. Поради което се оказа, че шефката ми ще вземе лекциите ми по Делфи утре. Много ми е неудобно…
Днес цял ден се въртя ту към телевизора, ту към компютъра. Най-после събрах ресурси за проучване на свръхскорост 4 ниво – последното препятствие към бойните кораби. Много добре ми дойде, че няма да могат да се пращат атакуващи флои следващите два дни.
Направих си ъпдейт на winamp-а, а също така си свалих и нов скин за него. Много е … обозрим. Ето линк към него.
От преумора ме болят очите , но какво да правя, освен да гледам телевизия, чета и седя пред PC-то?

Майка ми се прибра. Скапаните лекарства били в моята стая в скапаното шкафче. Ами там не се сетих да погледна.

Вчера по обяд се разболях. Или беше оня ден? Не това е важното. Важното е, че сега сме петък вечер вкъщи, аз съм не добре, имам температура и не мога да намеря никакви скапани лекарства за температура. Още по-голямата красота на момента е, че майка ми не си вдига телефона (не зная за какво й е – може би за работа само(пък и не се сети да звънне да ме пита как съм)). Камен не си отговаря на кюто, поради което явно сам ще се мъкна до аптеката (нямам други приятели, които да живеят наблизо). Нямам си и хабер от понятие какво да взема за температура, ако няма амидофен. А, и не мога да пия повече парацетамол днес.
А, пропуснах да кажа, че кучето има разстройство (не яжте, когато четете блогове, особено моя), следи за което има в целия апартамент.
Е, това вече стана дневника на един болен. :-/

Датчикът за звижение в моя коридор е една епопея…от мъка ще пропея.
(Предиострия)
Преди година и 3 месеца си купих един датчик за движение, който трябва да пали лампите в коридора ми. Но нямаше кой да ми го сложи (датчика на стената). За рождения ден на Даниела Боби го монтира, откъртвайки големи парчета мазилка и залевайки го за около 1 час. Той вися като… абе висеше надолу до поминалата седмица, когато дойде Жоро (златни му ръце) и Асен и го направиха като хората. Много здраво и дискретно монтиран. Но самия датчик нещо не е като хората – от една страна пали, от друга не… В смисъл като влиза човек от входната врата и светва, което е ефектно като идвам с гости, ама от хола към тоалетната/входната врата е пълна трагедия. Няма никой, си мисли датчика. И така днес отидохме с Жоро в Бриколаж и напазарувахме най-скъпия датчик за движение, който имаха. Той е 240 градусов, програмируем, с три регулируеми параметъра. В събота би трябвало да го поставим. И ако тогава не пали лампите, не зная… Обислям идеята да поставя по един на всяка стена и ъгъл, маа му!
Обмисляхме с Жоро евентуалната подредба на хладилници/печки/абсорбатори/шкафове в кухненския бокс. Не е много бляскаво. Трябва да викам ония от сервиза на Джорендже, както се изцепил някой, за да ми го монтират на твърда връзка. Трябва да размествам мивката. Трябва да нивелирам хладилника. Гадна работа…