Блогът на Фил

След скорошната игра на Doom3 мислех, че скоро няма да има игра, която да ме впечатли толкова, но явно съм се заблуждавал. Half Life 2 е направо невероятна! Графиката е адски реалистична, звуци и музика са на ниво, но историята, атмосферата, възможностите, физиката са невероятни. Последно ме впечатли gravity gun-а – това нещо може да придърпва предмети почти като джедайте със силата, може възпитано да оставяш повдигнатия предмет, а можеш и невъзпитано да го изстреляш нанякъде. Това устройство би ми помогнало да си разтребя стаята, но най-ценно е, когато наоколо има много разхвърляни предмети (тухли, радиатори, флексове) и множество зомбита, дето и без това им няма главите.
Днес се забавлявах с един електромагнитен кран – повдигнах един контейнер над глупаците, които стреляха по мен и после го пуснах (невъзпитано). Те покорно починаха. Това беше добре, щото бях на 1% живот.
Мога още адски много да говоря за играта, но спирам до тук (засега).

Снощи с групата по невронни системи…упс, мрежи ходихме на театър. Е, не цялата група, но една представителна извадка. Беше комедия – “Клюки от ада”. Мнооо яко! Смях се от сърце. Чудесна актьорска игра и хубава идея. Ставаше въпрос зе една журналистка, един политик и един педал, попаднали в някаква част от отвъдното, в която са само те. Но, няма да разказвам театъра. После ходихме в О! Пишка, не О! Щипка, не, О!Шипка (три часа тълпи недоволни как рейса щурмуват…) И там пийнахме малко бира, аз научих ценната информация защо боли глава на сутринта след препиването – заради обезводняването и заради падане на кръвната захар (т.е. пиянските ви вечери трябва да завършват с минерална вода и шоколад – или направо боза (две в едно)). И после се разделихме по живо по здраво, уредихме си посещение във Варна и Благоевград и т.н.
Имам си и сертификат, че съм преминал курс по невронни мрежи. Готино изглежда.