Блогът на Фил

Хайде и аз да се присъединявам към нарастващото общество на играчите на онлайн игри.
Ама не знаех, че е българска. Добре, че Камен ми каза.
Днес работното ми време свършваше в 13:00, но аз имах работа до 20:40. Преди малко се прибрах. Но пък така или иначе никой не ме чака вкъщи…
Както се казва, ни дете, ни коте.

Вчера беше един ден…
Първо един близък приятел ми разказа в ICQ как си легнал кротко в 1:30, и в 5 часа се събудил от нещо, погледнал през вратата, видял мъжки силует, помислил си “баща ми отива да смени водата на рибките”, легнал пак и внезапно се сетил, че баща му е извън София. Нататък историята продължава с гонене и слизане от балкона и други не особено весели неща. Ранната вечер беше озарена от новината, че майка ми е катастрофирала (за щастие без наранявания). През малко по-късната вечер прекарах около час в подготвянето  на идеалната обстановка за една руса едрогърда девойка, която очаквах. След като всичко беше нагласено в степен, удовлетворяваща моята взискателност и бях запалил всички свещи и избрал готина музика (Aventura) тя звънна. Аз слезнах да я взема и тя леко смутено ми обясни, че няма да се качва, защото не се получавало. И така, пътищата ни се разделиха – тя навън, аз нагоре. Хубавото вино го изпихме с Асен, гледайки “Карибски пирати” и опитвайки се да го разберем без субтитри. Това беше и сефтосването на телевизора.
След няколко дни е Бъдни вечер. Имам няколко възможности за изкарването му – сам с ICQ, сам с куче и ICQ, сам без ICQ и куче, сам без ICQ и без куче. Не ми казвайте за тавтологията, виждам я – сам, сам, сам, сам.
И все пак трябва да си взема украса – да е пълен фарса.