Блогът на Фил

Ходих днес до БАН. Да посвърша малко работа и да отчета извънработно присъствие. И там ми звъни някаква на телефона.
“Добър ден.”
“Добър ден”
“Обаждам се от еди-кой си магазин да Ви кажа, че пералнята ви е готова за доставка. Ще Ви е удобно ли днес?”
“Пералня!?!?”
“Аа, извинявайте, за пералня се обаждах преди малко. Вие бяхте с телевизор.”
Значи днес. Още по-добре, значи утре следобеда ще ми е свободен. Ще отида до БАН. Ще свърша още работа. Дадоха обаче голям времеви прозорец (от 2 до 6 часа), та добре, че беше Камен, да помага в чакането и после в носенето (леле, това колко кила тежи). Сложихме го и се оказа,че е необходим разклонител. И хайде към Бриколаж с такси. Таз се сдобих освен с разклонител и със стайна антена за три лева (чували ли сте, че за пет пари петел за пет пари пее?). Както и да е, стана готино. Отметнахме и този разход (като се замисля две коли съм набутал в обзавеждането на този апартамент(или една много готина)(поне)). Следващ разход – хладилник. За бирата. (Б. а. Това е самориония. Камен казва, че когато жената си вземе котка, а мъжът почне да държи бира в хладилника, значи яко са го закъсали с междуполовите си отношения.).
Пробвахме DVD-то и телевизора със Star Trek Nemesis. Та оттам и заглавието на постинга.

Ето ме отново. Значи, чакай да се сетя какво ново. Ааа, това няма да го слагам тук. Значи друго, друго… А, поредната придобивка – утре трябва да ми я докарат. 29 инча, плосък екран, 100Hz. Марката е Panasonic. Пацо е готин. Той ме заведе, избирахме, обсъждахме. Има запазено място на първия ред, като почнем да я сефтосваме придобивката.
Камен трябва да му дам да пие от хапчетата, който той ми препоръча. По улиците се върти като циганин в канцелария. Само някакви прекрасни жени са му пред очите. Снощи се гледахме с Дани, Лили и Антоанета.(Това изречение не е свързено по никакъв начин се предишното)  Абе тия жени като ги видя и хоп! някаква простотия изтърся. Фалша на тяхното високопарие е толкова голям, че просто отвътре ми идва да ги шокирам. Антоанета нещо се беше разлигавила. Хм, правеше доста неща, за да привлече вниманието ми към нея… Whatever. Ама това със списанието беше много смешно. Вървим аз и (Камен XOR Васил), а зад нас тя. И взе че ме прасна с навито на руло рекламно списаниице. Обърнах се аз и точно в стила, в който очакват от простак като мен (аз там внасям простотията в компанията, ако не знаете) й изревах “Ше те плесна беее”, което зная от Динко и така го тая за специални случаи. Никой не разбра, че моята реакция беше майтап – подигравка с техните очаквания и малко самоирония. После Васил AND Камен се надпреварваха да обясняват колко опасно нещо било направила, как не ме познавала… Щото са ме виждали ядосан (ако вярвате на зодиите, там за моята пише, че имаме страшен гняв и малцина са тези, които са виждали разярен телец (бик) и им се е разминало. Ми да, ние ядем хора живи, дърпаме главите заедно с гръбначния стълб, с едно движение очи вадим… направо отдалеч ни заобикаляйте, еле па мене (муахахахаха)).  Та така. Нема значение момиче момче – при всеко положение (б)Бичето  ***.  А, за Новата Година. Кофти работа. Да не ползвам думи, дето само звездички ще видите. Камен ще прави купон у тях, вижда му се по-удобно, заради яденето и седенето (което пък от друга страна е това, което го кара да се чувства щастлив все пак), което означава, че в моя апартамент няма да има нищо. Щото споделяме доста общи гости. В тази връзка на мисли той доста хора поканил, доста дразнители, високопарни, претенциозни. Яко тъпотия се очертава. Затова и ще пропусна по всяка вероятност. Мога да предскажа с голяма точност какво ще бъде. Което е скучно само по себе си. Ще се разбием на поне три групи. Кламен (Да не се бърка с Камен) и господин Филип ще си говорят я за пури, я за вина, я за друга тема на елитното общество. Лили и ще се натиска с Бобсана с възгласи “ОООО, Котешко!” Антоанета ще си намери някой мъж да си говори на високо интелектуални теми (бла, тая не е чувала какво е коан ебаси!), Праси (на Кламен) и дамата на сърцето на господин Филип (все не й запомням името, пък тя свестна мадама) сигурно ще си дуднат някакви супер тривиални неща, Камен ще се обгради с по-човешка мъжка компания, (Асен), но ще циркулира из групичките като добър домакин, Малчо ще разказва нещо интересно (винаги така прави), ама ще го слушат Камен, може би Асен, Лили (ако не е на котешкото с Бобс), евентуално Елка. Данито ще стреля на посоки високочестотни писъци (поне да изготвяше карта на местността като прилепите, а то – само ентропията увеличава). Будата, ааа. Той е от онези хора, дето са център на купона винаги. Има нещо, което ме смущава у него, ама ще внесе раздвижване на купона. (Което не е достатъчно, щото една пТичка пролет не прави). Васил и Елка в някакъв момент ще размятат крайници и телеса на някакви латино музики. Щом аз и Динко няма да бъдем, няма да има кой да окупира музиката и ще се слуша Джо Кокър в най-прогресивните моменти (Бобс горкия ще бъде сам, никой от Люлин). Ми ако аз съм там, даже на компютъра няма да ме оставят, защото това е купон и не трябва да правя нещо, което да подсказва на околните колко са отегчителни (а предпочитането на компютър пред разговор с някой е точно такова нещо). Та както вече поменах, сигурно ще пропусна. Засега нямам други оферти, ама дано изникне нещо интересно. Ако не – като на Бъдни Вечер – и сам войнът е войн. Трябва да си купя някаква украса само…
А, гледах продължението на “Оушънс 11″.  Яко филмче. Много. Такъв интелигентен хумор не бях гледал от ужасно много време и определено не в американски филм (сигурно този за износ е правен). Няма да го разказвам, само го препоръчвам горещо на всички.
Ами за сега стига толкова.