Блогът на Фил

ААААААААААААААААААА!
Ще изкукам! Вчера целия ден и днес до сега си загубих времето, борейки серийния порт. И не става! Една тестова програмка работи, чете, но сорс код, който да прави същото не мога да подкарам (на два езика). С готови компоненти, с какво ли не готово и неготово – и не става! Мразя така…
Не мога да мирясам, докато не го направя, но явно имам нужда от помощ (все още програмистка, не психиатрична).
Е хайде, весело посрещане на Новата Година на всичките ми читатели!

Хе! Няма да съм home alone на Нова Година. Тази вечер изгледахме две DVD-та със Сянки, СС и Краси. И двете ги бяхме гледали (повечето от нас(по-точно половината)), но беше готино (е как да не е с такава компания). Много им се радвам на тези хора. Интелигентни хора, които умеят да се веселят и да се държат просташки. Ама на Мила Йовович циците са и супер, нищо, че са малки…
Пришълецът 2 въобще не си го спомнях, добре, че си го преговорихме. DVD-то беше с THX. И все пак сме разменили ляво и дясно на всички колони. Много тъпо. Както и да е, оправихме го.
Та за Нова Година съм поканен в Сянки. Това ме зарадва особено много, щото алтернативата беше или да си седя вкъщи, или да ходя в Камен, там при онези сноби и да си говорим как се сервира вино и как се поднасят пури. Аре нема нужда, както казваше Куай-Гон.

Такаааа… Понатрупах малки подаръци без повод за жени, с които вече не се виждаме и поради тази причина не си ги получават. Нещо не е така.
Пролетта е навън, нищо, че сме декември. Обзема ме едно особено настроение, плаха надежда за нещо хубаво, едно позабравено чувство, че светът е хубав, по принцип, и един спомен отпреди близо две години…
Нищо страшно, ще ми мине. Сигурно защото имах свободни дни сега покраи празниците и затова…
С Камен се заиграхме (на Коледа) с един 8052 контролер с вграден Бейсик. Много яко. Връзваш се през COM порт-а  с него през терминал и пишеш програмки на Бейсик. Мания! (И тя ще ми мине). Нищо не ми задържа вниманието и интереса. Тъпо е така.
Засега най-устойчиво в това отношение се оказа Bulfleet. Вече наближавам заветните 150 точки. Трябва да съм подготвен за потенциална атака. АБе ще му мислим.
Вчера ми докараха хладилника. Готин е. Иван ми помогна да го качим. Не седя дълго, щото неговата девойка била сама у тях. Сега пък Милена ми каза, че едни познати там от Финландия по всяка вероятност че си имат бебе. Тия хора компютри нямат ли си бре?

И ето, в навечерието на Коледа се сдобих с хладилник. За него определението “бяла техника” е неточно, защото е цвят инокс. И така, който иска да пие студена бира, в неделя трябва да ми помага с качването му догоре.
Хубави печки има, ама доста скъпи…
Gorenje. Пак цвят инокс (хванал съм се вече на хорото).  Трябва в скоро време да се сдобия с щори (в най-скоро трябва да е). Не за да не ме гледат от отсрещния блок с някоя девойка (ееех, задни прашки на балкона…ама стига, стига, както казва Камен), а защото ми се осветява от слънчева светлина ценния телевизор.

Снощи се събирахме с класа от гимназията. Много яко. Трима сме докторанти (аз най-отзад, другите двама ве4е са готови) ужасно много хора в Германия, малко в Австрия, една в Холандия и един-двама за Щатите. Хората като цяло не са се променили много – по маниери почти никак, далко хора по външен вид. Класната дойде, не я бях виждал от много време, даже мислех, че ми се сърди, задето й обясних съвсем искрено, че не мога да уреждам хора да бъдат приети в НБУ (и пропуснах да й кажа, че и да можех не бих го направил, още по-малко за някакъв мутренски изглеждащ тип).
Всички иначе със сериозни дългогодишни връзки, инче женените са малко. Владо ми заяви, че ще си купува телескоп за 2000 лева!!! (пук после с Бени що нямали деца – щото съпругът брои звездите (без съпругата отгоре му)).
Но както и да е. Пих няколко бири и си тръгнах.

Хайде и аз да се присъединявам към нарастващото общество на играчите на онлайн игри.
Ама не знаех, че е българска. Добре, че Камен ми каза.
Днес работното ми време свършваше в 13:00, но аз имах работа до 20:40. Преди малко се прибрах. Но пък така или иначе никой не ме чака вкъщи…
Както се казва, ни дете, ни коте.

Вчера беше един ден…
Първо един близък приятел ми разказа в ICQ как си легнал кротко в 1:30, и в 5 часа се събудил от нещо, погледнал през вратата, видял мъжки силует, помислил си “баща ми отива да смени водата на рибките”, легнал пак и внезапно се сетил, че баща му е извън София. Нататък историята продължава с гонене и слизане от балкона и други не особено весели неща. Ранната вечер беше озарена от новината, че майка ми е катастрофирала (за щастие без наранявания). През малко по-късната вечер прекарах около час в подготвянето  на идеалната обстановка за една руса едрогърда девойка, която очаквах. След като всичко беше нагласено в степен, удовлетворяваща моята взискателност и бях запалил всички свещи и избрал готина музика (Aventura) тя звънна. Аз слезнах да я взема и тя леко смутено ми обясни, че няма да се качва, защото не се получавало. И така, пътищата ни се разделиха – тя навън, аз нагоре. Хубавото вино го изпихме с Асен, гледайки “Карибски пирати” и опитвайки се да го разберем без субтитри. Това беше и сефтосването на телевизора.
След няколко дни е Бъдни вечер. Имам няколко възможности за изкарването му – сам с ICQ, сам с куче и ICQ, сам без ICQ и куче, сам без ICQ и без куче. Не ми казвайте за тавтологията, виждам я – сам, сам, сам, сам.
И все пак трябва да си взема украса – да е пълен фарса.

Ходих днес до БАН. Да посвърша малко работа и да отчета извънработно присъствие. И там ми звъни някаква на телефона.
“Добър ден.”
“Добър ден”
“Обаждам се от еди-кой си магазин да Ви кажа, че пералнята ви е готова за доставка. Ще Ви е удобно ли днес?”
“Пералня!?!?”
“Аа, извинявайте, за пералня се обаждах преди малко. Вие бяхте с телевизор.”
Значи днес. Още по-добре, значи утре следобеда ще ми е свободен. Ще отида до БАН. Ще свърша още работа. Дадоха обаче голям времеви прозорец (от 2 до 6 часа), та добре, че беше Камен, да помага в чакането и после в носенето (леле, това колко кила тежи). Сложихме го и се оказа,че е необходим разклонител. И хайде към Бриколаж с такси. Таз се сдобих освен с разклонител и със стайна антена за три лева (чували ли сте, че за пет пари петел за пет пари пее?). Както и да е, стана готино. Отметнахме и този разход (като се замисля две коли съм набутал в обзавеждането на този апартамент(или една много готина)(поне)). Следващ разход – хладилник. За бирата. (Б. а. Това е самориония. Камен казва, че когато жената си вземе котка, а мъжът почне да държи бира в хладилника, значи яко са го закъсали с междуполовите си отношения.).
Пробвахме DVD-то и телевизора със Star Trek Nemesis. Та оттам и заглавието на постинга.

Ето ме отново. Значи, чакай да се сетя какво ново. Ааа, това няма да го слагам тук. Значи друго, друго… А, поредната придобивка – утре трябва да ми я докарат. 29 инча, плосък екран, 100Hz. Марката е Panasonic. Пацо е готин. Той ме заведе, избирахме, обсъждахме. Има запазено място на първия ред, като почнем да я сефтосваме придобивката.
Камен трябва да му дам да пие от хапчетата, който той ми препоръча. По улиците се върти като циганин в канцелария. Само някакви прекрасни жени са му пред очите. Снощи се гледахме с Дани, Лили и Антоанета.(Това изречение не е свързено по никакъв начин се предишното)  Абе тия жени като ги видя и хоп! някаква простотия изтърся. Фалша на тяхното високопарие е толкова голям, че просто отвътре ми идва да ги шокирам. Антоанета нещо се беше разлигавила. Хм, правеше доста неща, за да привлече вниманието ми към нея… Whatever. Ама това със списанието беше много смешно. Вървим аз и (Камен XOR Васил), а зад нас тя. И взе че ме прасна с навито на руло рекламно списаниице. Обърнах се аз и точно в стила, в който очакват от простак като мен (аз там внасям простотията в компанията, ако не знаете) й изревах “Ше те плесна беее”, което зная от Динко и така го тая за специални случаи. Никой не разбра, че моята реакция беше майтап – подигравка с техните очаквания и малко самоирония. После Васил AND Камен се надпреварваха да обясняват колко опасно нещо било направила, как не ме познавала… Щото са ме виждали ядосан (ако вярвате на зодиите, там за моята пише, че имаме страшен гняв и малцина са тези, които са виждали разярен телец (бик) и им се е разминало. Ми да, ние ядем хора живи, дърпаме главите заедно с гръбначния стълб, с едно движение очи вадим… направо отдалеч ни заобикаляйте, еле па мене (муахахахаха)).  Та така. Нема значение момиче момче – при всеко положение (б)Бичето  ***.  А, за Новата Година. Кофти работа. Да не ползвам думи, дето само звездички ще видите. Камен ще прави купон у тях, вижда му се по-удобно, заради яденето и седенето (което пък от друга страна е това, което го кара да се чувства щастлив все пак), което означава, че в моя апартамент няма да има нищо. Щото споделяме доста общи гости. В тази връзка на мисли той доста хора поканил, доста дразнители, високопарни, претенциозни. Яко тъпотия се очертава. Затова и ще пропусна по всяка вероятност. Мога да предскажа с голяма точност какво ще бъде. Което е скучно само по себе си. Ще се разбием на поне три групи. Кламен (Да не се бърка с Камен) и господин Филип ще си говорят я за пури, я за вина, я за друга тема на елитното общество. Лили и ще се натиска с Бобсана с възгласи “ОООО, Котешко!” Антоанета ще си намери някой мъж да си говори на високо интелектуални теми (бла, тая не е чувала какво е коан ебаси!), Праси (на Кламен) и дамата на сърцето на господин Филип (все не й запомням името, пък тя свестна мадама) сигурно ще си дуднат някакви супер тривиални неща, Камен ще се обгради с по-човешка мъжка компания, (Асен), но ще циркулира из групичките като добър домакин, Малчо ще разказва нещо интересно (винаги така прави), ама ще го слушат Камен, може би Асен, Лили (ако не е на котешкото с Бобс), евентуално Елка. Данито ще стреля на посоки високочестотни писъци (поне да изготвяше карта на местността като прилепите, а то – само ентропията увеличава). Будата, ааа. Той е от онези хора, дето са център на купона винаги. Има нещо, което ме смущава у него, ама ще внесе раздвижване на купона. (Което не е достатъчно, щото една пТичка пролет не прави). Васил и Елка в някакъв момент ще размятат крайници и телеса на някакви латино музики. Щом аз и Динко няма да бъдем, няма да има кой да окупира музиката и ще се слуша Джо Кокър в най-прогресивните моменти (Бобс горкия ще бъде сам, никой от Люлин). Ми ако аз съм там, даже на компютъра няма да ме оставят, защото това е купон и не трябва да правя нещо, което да подсказва на околните колко са отегчителни (а предпочитането на компютър пред разговор с някой е точно такова нещо). Та както вече поменах, сигурно ще пропусна. Засега нямам други оферти, ама дано изникне нещо интересно. Ако не – като на Бъдни Вечер – и сам войнът е войн. Трябва да си купя някаква украса само…
А, гледах продължението на “Оушънс 11″.  Яко филмче. Много. Такъв интелигентен хумор не бях гледал от ужасно много време и определено не в американски филм (сигурно този за износ е правен). Няма да го разказвам, само го препоръчвам горещо на всички.
Ами за сега стига толкова.

Ходихме с Боби командировка във Враца (където гарга не каца). Леле, колко малко ядат там – порциите трябва да ги сервират с лупа. Ама добре мина. И понеже си носехме един мултимедиен проектор там, който остана и за уикенда – леле, какво кино става в моя апартамент! Никога не съм си представял екран 4:3 в метри! Хехе. И този пространствен звук! И тези DVD с THX. Гледахме междузвездни войни. Тази вечер продължаваме. Много яко!
Вчера оставихме 40 лв. в бензиностанцията за чипсове, сладки неща и вино. Пооляхме се малко…
Но пък готино – продължавам да задоволявам разни материални стремежи – здраво глезене се получава…
Ех, ако това можеше да ме направи щастлив…
Пък и музиката се чува по различен начин, като идва от всеки ъгъл на стаята.