Блогът на Фил

Днес взех първа заплата.
Не
Не точно
Днес взех първи пари от НБУ. Не е нормална заплата, защото макар да работя от 1-ви, договорът ми е подписан на 18-и. Но по-веселото е, че щом съм работил някога в НБУ и съм имал дебитна карта, значи на нея ще ми прехвърлят парите. Ама тя била изтекла, ама аз я нямам? Ами нова. До 10 дни. А до тогава? Ще тегля в брой от всеки клон на банката. Чудесно, ама това не било проста работа. За малката сумичка, която съм получил, висях сума си време. Ама гадно са сложили злобната служителка срещу вратата, та хората (като овцете) да се бутат при нея, щото най-близо.
А каква готина служителка имаха. Не, не ТАКАВА. С бяла блузка, издути платна и кърваво червило. Имам предвид съвсем обикновена на външен вид жена, но толкова слънчева и усмихната, жизнена, струяща от жизненост. Така контрастираше на останалите усойници. Дано успее да научи колежките си как го прави.

Тъкмо разправях вчера как съм се освободил от нея… Е да ама не. Обади ми се заради компютърен проблем. Нееее… Имаше част от секундата(ама наистина не беше повече), в която крилцата на душата ми потрепнаха, смътен спомен за времето, в което се ползваха за полет…
И ето ме в петък вечер, изгледал “Превъзходството на Борн” и мислейки си за нея. Звънейки на телефона й и чудейки се защо не вдига. И онзи въпрос. Онзи. С кой ли е сега?
The past is a gaping hole. Your only chance is to turn around and face it. But it's like kissing the lips of dead love, darkness waiting in the hole of her mouth.
You try to run from it, but the more you run, the deeper, more terrible it grows behind you, its edges yawning at your heels.
Да бягаш? Да бягам? Имаше една добра песен по темата – “Години наред аз не мога да спря своя бяг”. Да се обърна и да се хвърля в пастта на миналото?
There are no right choices…Мамка му