Блогът на Фил

Купих си система за домашно кино Philips. По препоръка на един приятел, който каза “Вземи тази”. Ама конкретен модел. И аз помислих, почетох и воала – с компанията и помощта при носенето на двама приятели (дурги) се сдобих с ценната вещ (не часовник Ракета, а системата за домашно кино де).
Превода на български на указанието е истинска пародия – Натиснете бутон 1 за да направите това и използвайте бутони 2 и 3 за да навигирате е преведено като “използвайте бутони 1 2 и 3 за да правите нещо си”. Много се подразних. Както и да е – хубав звук има, щом и Динко го хареса (той е малко глух, ама от свирки (не такива бе, свирки, дето свирят музика)разбира). Пробвахме го с една много брутална песен “Бяле роза”. И разни дискове с МР3-та. Видяхме къде е макса на волумето (това не е новоговор, а побългарен английски) и предположението беше, че на другия ден ще видя съседите си с куфарите и надпис на вратата “продава се”. Имаше изказано и съжаление, че няма кариоке, та като пробвахме макса на волумето да уведомим съседите, че оттук нататък ве така ще е  (няма да е, ама да си направим майтапа).

От началото на седмицата ходя на курс по невронни мрежи. Леле, колко математика има там…Ужас!
Тия хора всички математики, които съм учил и няколко, дето само съм ги чувал са им просто малки инструментчета.
Ама е весело, има чужденци (сърби и македонци), вече ходихме на купонче у едни колеги – готино беше, много музика, китари, раздрънкано пияно, евтин алкохол… Онзи ден един от колегите след поредната лекция каза “Някой ще ми обясни ли все пак какво са невронните мрежи”.
Там ме светнаха за поредната просташка група – този път руснаци – Бони Нем. Тия си провят гаври с всякакви стилове музики. Лигавите песни ги правят в някакъв брутален метъл вариант, а пък яките жици ги превръщат в частушки. Голяма веселба е. Сега слушам “нас не догонят” и очаквам колегите да влезнат и да питат какви са тези ужасии, дето ги слушам.

Гледах “The I Inside” Не е лошо филмче, честно казано не разбрах всичко, но много ми хареса една мисъл:
“В играта на живота има само едно
правило от което не можеш да избягаш.
Рано или късно всеки трябва да
спре да играе.” И се замислих днес за това, защото разбрах, че човек, който познавам има тумор в мозъка и му предстои операция. Колко тънка и нишката на живота.

Стощи бях на рождения ден на Камен.(Обратна ревизия на приятелите). Като отидох и ми се стори всичко доста чуждо, не можех да се отпусна и бях изморен. Бях на косъм да си тръгна, исках да се прибера вкъщи и да играя на Starwars Battlefield, но колкото повече се заседявах, толкова по-приятно ставаше. Пък и ако си тръгнех щяха да кажат нещо от типа на “какво пак му стана на Филип”. Ама весело беше. Просташката част на компанията превзе водката, колата, компютъра и уредбата. Свалихме много добра колекция от просташки песнички. Въобще добре се забавлявахме.
Battlefield-а е много добра игричка. Ама много. Отдавна не се бях заигравал така. (Doom 3, който превъртях скоро е друго нещо).
Сега гледах Пришълецът 4 по Банал 1. Абе готино си е филмчето, не разбирам какво не му харесва на Члена. Само отначало всичко ми се струващше като от Междузвездни войни.
А, оправих си ГНОМ-а. Значи Наутилуса ми не се е бил ъпдейтнал поради някакви причини. Та като го свалих и компилирах и всичко спи. Така е по-добре. Ама колко е красиво това нещо…
May the source be with you!

Стощи бях на рождения ден на Камен.(Обратна ревизия на приятелите). Като отидох и ми се стори всичко доста чуждо, не можех да се отпусна и бях изморен. Бях на косъм да си тръгна, исках да се прибера вкъщи и да играя на Starwars Battlefield, но колкото повече се заседявах, толкова по-приятно ставаше. Пък и ако си тръгнех щяха да кажат нещо от типа на “какво пак му стана на Филип”. Ама весело беше. Просташката част на компанията превзе водката, колата, компютъра и уредбата. Свалихме много добра колекция от просташки песнички. Въобще добре се забавлявахме.
Battlefield-а е много добра игричка. Ама много. Отдавна не се бях заигравал така. (Doom 3, който превъртях скоро е друго нещо).
Сега гледах Пришълецът 4 по Банал 1. Абе готино си е филмчето, не разбирам какво не му харесва на Члена. Само отначало всичко ми се струващше като от Междузвездни войни.
А, оправих си ГНОМ-а. Значи Наутилуса ми не се е бил ъпдейтнал поради някакви причини. Та като го свалих и компилирах и всичко спи. Така е по-добре. Ама колко е красиво това нещо…
May the source be with you!

След появата на отделения браузер на Mozilla, днес видях, че има нова версия (0.9) и на е-mail клиента Thunderbird. И отново три пути ура! (За да можем селдвашия път да казваме, че ни е традиция)

Да!
Най-накрая, версия 1.0 на най-добрия браузер в света! Firefox има официална версия, която вече не е technology preview.
Ако някой от четящите не ползва този браузер, нека веднага зарязва каквото ползва и да преминава на Огнената Лисица!
На потребителите му – честито!

Днес взех първа заплата.
Не
Не точно
Днес взех първи пари от НБУ. Не е нормална заплата, защото макар да работя от 1-ви, договорът ми е подписан на 18-и. Но по-веселото е, че щом съм работил някога в НБУ и съм имал дебитна карта, значи на нея ще ми прехвърлят парите. Ама тя била изтекла, ама аз я нямам? Ами нова. До 10 дни. А до тогава? Ще тегля в брой от всеки клон на банката. Чудесно, ама това не било проста работа. За малката сумичка, която съм получил, висях сума си време. Ама гадно са сложили злобната служителка срещу вратата, та хората (като овцете) да се бутат при нея, щото най-близо.
А каква готина служителка имаха. Не, не ТАКАВА. С бяла блузка, издути платна и кърваво червило. Имам предвид съвсем обикновена на външен вид жена, но толкова слънчева и усмихната, жизнена, струяща от жизненост. Така контрастираше на останалите усойници. Дано успее да научи колежките си как го прави.

Тъкмо разправях вчера как съм се освободил от нея… Е да ама не. Обади ми се заради компютърен проблем. Нееее… Имаше част от секундата(ама наистина не беше повече), в която крилцата на душата ми потрепнаха, смътен спомен за времето, в което се ползваха за полет…
И ето ме в петък вечер, изгледал “Превъзходството на Борн” и мислейки си за нея. Звънейки на телефона й и чудейки се защо не вдига. И онзи въпрос. Онзи. С кой ли е сега?
The past is a gaping hole. Your only chance is to turn around and face it. But it's like kissing the lips of dead love, darkness waiting in the hole of her mouth.
You try to run from it, but the more you run, the deeper, more terrible it grows behind you, its edges yawning at your heels.
Да бягаш? Да бягам? Имаше една добра песен по темата – “Години наред аз не мога да спря своя бяг”. Да се обърна и да се хвърля в пастта на миналото?
There are no right choices…Мамка му