Блогът на Фил

Опасенията, които се появиха преди време, че от Microsoft могат да злоупотребят с UEFI Secure Boot се оправдаха.

MS съветва производителите на ARM софтуер да забранят изключването на UEFI Secure Boot за Windows 8.

Миналата година от MS разкриха, че Windows 8 ще изисква ’Secure boot’ за да стартира. UEFI стандартатът съществува от няколко години. Той работи чрез държане на тайни ключове в самата система. Те се използват, за да подписват всичко, което иска да се изпълни на системата – например ОС. Ако дадена ОС не е подписана със съответния ключ, няма да й бъде разрешено да се изпълни.

Линукс общонстта се опасяваше, че ще е трудно хардуерните производители да бъдат убедени да предоставят ключове за Линукс, което на практика означава, че хардуерът, предназначен за Windows 8 на практика ще е недостъпен за Линукс. Освен ако не jailbreak-ваме компютрите както правим с телефони и игрови конзоли.

Тогава много хора се присмиваха, че страховете са неоправдани, а от MS обясняваха, че няма да има никакъв проблем и няма да изискват от производителите на хардуер да забранята изключването на Secure Boot.

Но сега се оказва, че това важало само за традиционните PC-та, а не за устройствата с ARM.

“Изключването на сигурно стартиране НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи”
От ComputerWorldUK са разгледали документацията на Microsoft и в ръководството й към производителите на хардуер, които искат да получат сертификат за Windows 8 открили много интересно нещо.

Задължително: Включване/Изключване на Secure Boot.

На не-ARM системи е задължително да се реализира възможността да изключване на Secure Boot чрез настройка на фърмуера. Потребител с физически достъп до устройството трябва да е в състояние да изключи Secure Boot чрез настройка на фърмуера без да притежава Pkpriv. Софтуерното изключване на Secure Boot по време на boot-а и след това НЕ ТРЯБВА да е възможно.

Изключването на Secure boot НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи.

Опааа?!
Обещавахте нали?
Извод за всички: когато някой ви казва – дайте ми власт да мога да правя много неща, някои от които лоши, обещавам, че няма да злоупотребявам – не му вярвайте и не му давайте тази власт.

Преди две седмици бяхме на театър, но чак сега сядам да пиша за това (не че е толкова рядко събитието, макар че всъщност напоследък рядко ходя на театър, просто сега намирам време).
А всъщност много искам да разкажа за постановката, защото:

Постановката се нарича “Гарфънкъл търси Саймън” и е поставена на малката сцена на сатиричния театър. Няма да спойлвам потенциалните зрители, пък и всеки възприема изкуството по различен начин и не мисля, че има “правилен” начин за разбирането му, за идентифициране на посланието, дали изобщо има такова и т.н. Само ще кажа, че става въпрос за самотата и за приятелството. Въпреки че съм бил много близко интимен със самотата, не мисля че това е единствената причина да ми хареса, защото бяхме десет човека и всички харесаха постановката, а някак не ми се вярва, че всичките са имали такива мрачни моменти в живота си.
За тези като мен, на които имената от заглавието не им говорят нищо, – Саймън и Гарфънкъл са много талантлив дует от 60-те и имат тази прекрасна песен The sound of silence (и с която завършва постановката), с която ви поздравявам.

how do you say float in java? just 1.5f?
FloatFactoryFactory.getInstance(FloatFactoryFactory.defaultInstanceDescriptionString).getFactory(Locale.getLocale(“en-US”)).createBuilder().setString(“1.5″).getResult()

Хората, които ме познават лично знаят, че последните години пътувам в чужбина като турист. Когато отивам в нов град, за да зная какво забележителности има за гледане, проверявам английската уикипедия за този град и после хвърлям и един поглед на wikitravel. Но в общи линии основната ми процедура е да отворя статията в уикипедия и да нащракам всички връзки в нея, които не са за понятия, а за обекти. Повечето от тях са геотагнати и след като прочета малко за тях и реша дали ми харесват си записвам координатите им и после ги въвеждам в телефона ми като POI-та. Което е ужасно бавно и досадно, а и за съжаление не е унифициран формата на координатите и съществуват статии с различен формат, което налага да превключвам формата в настройките на програмата ми (Mappero), което е още по-досадно. Отдавна се каня да напиша някакъв код, който да ми автоматизира процеса и вчера най-накрая се наканих. Написаната програмка/скрипт/апликейшън/солюшън е на python и е пробвана под Линукс.
Тя прави следното:

Обхожда XML файла и генерира файл с име poi.gpx, в който има се съдържат всички статии като точки с техните координати, с име името на статията и с описание хипервръзката към статията в уикипедия.

Файлът poi.gpx директно се внася в mappero.
Кодът е даден по-долу:
from lxml import etree
from os.path import basename
from urlparse import urlsplit
import urllib2
import sys

Забележка:
Трябва ви потребитеско име, за да използвате API-тата на geonames. В кода трабва да смените XXXXXXXXXX с вашето потребителско име.

“През цялата история, бездействието на тези, които можеха да действат, незаинтересоваността на тези, които знаеха, че така не бива, мълчанието на гласа на справедливостта, когато това беше най-важното, направи възможен триумфа на злото” Хайле Селасие