Блогът на Фил

От известно време чета реакциите на зрителите на популярните филми, които гледам, в IMDB. Набива ми се на очи шаблонното поведение на една голяма група коментиращи, че щом нещо може да се тълкува като критика към САЩ, корпорациите, капитализЪма и армията, то той бива дискредитиран с две думи – либерална пропаганда.
Във филма има алчен собственик на мегакорпорация, който би убил, за да направи повече пари – либерална, лява пропаганда!
Във филма има военни от не-социалистическа република, които правят нещо неморално, нехуманно или въобще някъде има сцена, в която те не смазват и прегазват лошия враг – либерална антивоенна, антиамериканска пропаганда!
Във филма е показано в негативна светлина унищожаването/замърсяването на природата – либерална дървопрегръщаща хипи пропаганда!
И с това темата се изчерпва. В съзнанието на тези хора щом нещо съдържа и намек за критика към САЩ, военните, корпорациите и едрия капитал, то това е скапана комунистическа антиамериканска хипи пропаганда и въобще няма абсолютно никакъв смисъл да се плаща за него, да се разсъждава върху него, да се търси въобще нещо стойностно в него. Това са леви, либерални глупости на търкалета. Точка. Ако не го мразиш, значи си глупав хипи ляв либерал и фен на Обама и си ходи при арабите терористи самоубийци.
Интересното е, че никой не се опитва да зададе въпроса – а има ли въобще някакво основание критиката към нещо толкова голямо – най-голямата армия, най-могъщите компании, въобще малкото собственици на огромна власт и инструменти за терор (войска, разузнаване, полиция) дали пък случайно не е по-малко от перфектна? Няма значение. Щом си задаваш този въпрос, ти си мразещ свободната инициатива хипи-растафар-чалмар-чегеварист-комунист-терорист-джихадист. Какво смислено може въобще да дойде от твоята уста?
Разбира се филмите, които не са никак малко, в които американската армия е представена в положителна светлина, като смели, непобедими воини, борещи се за свободата на някакви изостанали братя, които милите са толкова изостанали, че дори не разбират колко трябва да са благодарни на американския солдат, както ние трябваше и трябва да сме благодарни на съветския, та тези филми въобще не се броят за дясна пропаганда. Те просто показват, при това не достатъчно убедително едничката истина – САЩ са велики, и прекрасни, и свободни, въобще едно място, на което биха завидели всички пишещи утопии, ако не беше иронията със значението на думата утопия. Но както и да е.
Писал съм и друг път за черно-бялата картина в главата на хората. Опознаването свой-чужд работи така – ако аз въобще заподозра, че ти не си от моя край на политическия спектър, значи си тъп, смотан, грозен, мързелив идиот и аз просто няма ама наистина никакъв смисъл да си губя времето с това, което имаш да кажеш. То не може да бъде вярно. Дори ако кажеш, че водата е мокра.
По подобен начин един мой приятел като му пратя някоя блог публикация той отговаря с – това ми изглежда като анархистична или комунистическа пропаганда. И това е. Няма значение какво пише там. Може би половината от текста съдържа неща, които той би казал. Но другата половина показва, че идват от човек, който не споделя неговите убеждения. И значи няма как да са верни. Няма смисъл да се коментират. Просто им слагаме етикета “неприятел” и изчерпваме темата.
А иначе конкретно за филмите и “десните” американци – те изглежда толкова са прекалили с гледането на про-американска пропаганда – как те са велики (това great толкова често си го повтарят и толкова им харесва, че всичко, което намеква за less than great трябва да бъде яростно атакувано), работливи, постигащи чудеса заради тяхната свобода, че просто всички останали хора, държави и религии се пукат от завист и злоба и само кроят планове как да ги лишат от тези техни така трудно, но заслужено постигнати върхове. И започват да виждат враговете на народа (американския, всяка прилика с други държави и режими е плод на гадното ви либерално-комунистическо въображение) зад всяка саксия и под всеки килим.
Това, което ме вдъхнови да напиша нещо по темата е тази публикация от януари, в която се твърди, че филмът Avatar е такава антиамериканска пропаганда, че всъщност бил отговорен за терористични атаки срещу американския народ! Защото бил яростен изблик на омраза срещу смелите мъже и жени в американската морска пехота (WTF?) и покана към всички терористи по света да унищожат Америка на всяка цена!
Авторката се пита сама дали не реагира прекалено остро не взима прекалено насериозно филма и сама си отговаря, че “от самото начало командирът е стереотип на безмилостен морски пехотинец, който ще изяде баба си на закуска. На него не му пука за местното население и дали те ще бъдат избити и земята им унищожена.” Тя намирала за обезпокоителна така създадената атмосфера, че местното население е жертва на бруталните американци и че в крайна сметка Камерън рисувал американците толкова жестоки и зли, че другите нации трябва да се изправят с оръжия срещу тях.
Което ми прилича по нещо на скандала с афганистанските документи, публикувани от wikileaks. Никой не коментира дали е вярно или не, а само дали случайно не би навредило на американската армия. Това затваряне на очите ми се струва ужасно абсурдно, въпросът за основанието да виси във въздуха като един Демоклев меч, който всеки се преструва, че не забелязва, защото е боядисан в розово и осветен с прожектори на НЧП поле.
Ало, стереотипите като цяло не са много добра идея, защото което важи за цялото не е задължително да важи за произволно избран индивид, но това не променя факта, че един стереотип може да бъде е, ако верен ви се струва силно, то поне основателен, а може да бъде и неоснователен.
Та военните командири жестоки и безмилостни хора ли са, които могат да извършат ужасни неща просто защото им е заповядано или не? Или военната пропаганда върши толкова добре работата си да дехуманизира врага, че и най-големите жестокости автоматично приемаме за оправдани, щом се извършват от хората, които сме овластили да използват насилие над други хора от наше име и за наше благоденствие (армия, полиция).
И също така напреднала в техническо, военно и финансово положение държава никога ли не е нападала по-малко развита такава с ужасни за местното население последици? Или се е случвало, но никога на тези смели мъже и жени от американската армия, защото те винаги носят мир и просперитет, ама просто получателите понякога са толкова тъпи, че се опъват на благоденствието.
Е, имам цитат от филма Аватар за вас:
I was a warrior who dreamed he could bring peace. Sooner or later though, you always have to wake up.
Та този тип мислене ми се струва също трябва да се класифицира в онази група на логически заблуди, които ни изглеждат толкова самодоказващи се на пръв поглед и толкова абсурдни след кратко, логично и не предубедено замисляне.
А иначе всичко от публикацията на Carol Gould може да се обобщи със следното нейно изречение:
“Evidently Canadian Cameron is a liberal who does not wish to take into account the good the United States does in the world.” Системата свой-чужд казва, че той не е американец, а канадец, веднага му е залепен етикета либерал и като такъв той атакува доброто, което САЩ прави. Всичко е ясно.
Ако не сте съгласни с нещо от този текст, вие сте продаващи баба си и ядящи бебета фашисти!!!

P.S. Щатите (за авторката и другите като нея, които наричат САЩ с името Америка ми се ще да спомена, че в Америка се включва и Канада, последния път като гледах карта) са ми много интересни заради следните културни феномени:
1. За тях да си либерал е обидно. Тук либерален означава освободен, разкрепостен, а за тях – ляво-ориентирано, безполезно, прегръщащо-дървета хипи.
2. За тях да си посредствен (average) е върховно качество. Който не е посредствен, е някак си загубеняк. Не вписващ се в обществото. И това от държавата, която се приема като антипод на комунизма и социализма. Анекдотичен пример е за 30 годишен американец от ирлански произход, който има Phd от втория най-добър технически университет, милионер с два стартъпа зад гърба си, който бил силно възмутен от факта, че му било казано че не е average. Average съм, average съм, защо да не съм съпротивлявал се той, което ми напомня за разкървавения слон, всячески опитващ се да убеди всички, че е камила.
3. Смятат, че другите религии някак автоматично водят до фанатизъм (ислям, терористи, джихад), но смятат тяхното отношение за религията като напълно нормално. Защо се съмнявам ли? Ами защото в същата публикация за “Аватар” като призив към всички терористи по света да нападат Америка се съобщава как двама образовани млади американци след гледане на филма “Аватар” паднали на колене и почнали да се молят на Бога, защото почувствали че току-що са видели работа на Дявола и посланието за омраза към Америка е толкова силно, че те трябва да се помолят за здравето и дългия живот на Съединетите Щати.

Реших да наваксам малко с пропуснатото и да прочета какво ново има из блогосферата и по нашите земи и открих за новия химн на МВР.
Коментирали са Иво Инджев (Хим(е)на на МВР), Ангел Грънчаров (Простотии всякакви – колкото щеш: обявява се конкурс за най-тъп, но духовит текст на новия химн на МВР!).
Накратко, един комунистически стихоплетец – Евтим Евтимов(роден в Петрич 1933, набива ми се в очите словосъчетанието от биографията му социалистическия реализъм) и естрадният певец Веселин Маринов(възпял де що има управление и държавна структура) направили новия химн на родното МеВеРе. Стилът силно напомня абсурдните комунистически лозунги, които след 10-и ноември звучаха като вицове. Мисля, че са на място следните “Народната милиция – единствената опора на народната власт” (може милиция да се смени с полиция, за да бъде конюктурно съобразена), както и винаги валидното “Милицията – биещото сърце на партията” (може ако решим да сме по-откровени да сменим сърце с ръце) и както някой друг припомняше “Да живият всички БаКаПеТА по земните кълбета” да се преправи на “да живията всички МеВеРета по земните кълбета”.
Крайно обобщение:
Комунистически поет – checked.
Певец-ветропоказател, възпял почти всички правителства след 89-а – checked.
Текст в стил комунистически лозунг за преизпълване на плана и предсрочно изпълнение на петилетката – checked
Както казват феновете на настоящите управници – важното е, че не са комунисти.
Хм, казвам аз. (Защото всякакъв коментар е излишен)
Та това, заедно с видео-акциите на МеВеРе и интересна на министъра Цветанов към поезията на Яворов ме кара да се чудя дали няма скоро да имаме министерство на пропагандата ( или на истината), в който литературните залитания на вътрешния ни министър да се реализират напълно.
И за награда на верните читатели, ето пълният текст, който може да си подсвиркват бодро сутрин отивайки на работа:

Нашата полиция

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР

Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов

От “24 часа”

Всенародната любов към Веско е създала и няколко смешки, които можете да прочетете тук.

Последните седмици и дни ужасните новини, оплакванията на приятелите ми, които ги бях заклеймил като непоправими оптимисти и ударите отвсякъде ме навеждат на мисълта, че нарастването на аканите неща, в които сме затънали нарастват все по-бързо. Държавата изглежда е пред фалит. В момента, в който трябваше да са събрани парите от данъците, ние сме 600 млн. назад. ДДС-то се чудели дали да не го направят 27,5%, инвалидите са лишени от безплатен транспорт, хронично и тежко болните са лишени от асистент, за БАН очевидно плана е да бъде унищожен (и последните остатъци от хора под пенсионна възраст, които могат изобщо да правят нещо го напускат или обмислят да го напуснат), безработицата расте, инвестиции няма, стагнацията става все по-очевидна, а управляващите ще борят пиратите, мъдруват дали да забравят пушенето и изпадат в някаква циклофренична истерия, в която едновременно обвиняват предишните, оправдават предишните, обвиняват партньорите си, хвалят се, заканват се за още един мандат, за предсрочни избори, за президентски избори, протестират срещу себе си и изобщо си противоречат по три пъти на ден.
Мисля, че има реална опасност държавата да умре. В състоянието, доведено от предходните, по-предходните и още по-предходните управници можеше да се съществува почти вечно – никой нищо не прави, но се разиграва един театър, едни са в ролята на архитекти, други на лекари, трети на учители, четвърти на работници и се въртят едни(недостатъчно) пари. Сега мисля положението не само че не е стабилно, ами е такова, при което е сигурно, че ще настъпи промяна (метастабилно). И тя ще в посока надолу. Дали ще е революция от някакъв тип (имайки предвид типа хора в този сектор на галактиката, очевидно няма да е буквална/истинска), дали ще е кротко разпродаване на части, дали ще преминем просто на следващото по-ниско ниво, превръщайки се в някакъв перверзен резерват за идиоти – това не зная. Но вече зная, че летим надолу с главата към паважа с пределна скорост, която на английски се нарича terminal velocity. И не, terminal не означава “терминален”, както бяха превели заглавието на книгата “Terminal experiment”.
А на родолюбците ще им остане последната гордост – отне им 1300 години, за да ни заличат.
Over and out.

…бих написал ода
на баба си на хурката.
Макар и със закъснение, не мога да не споделя с верните си читатели флагмана на мерките срещу остеопорозата, струващо само скромните 20 000 евро – Млечна песничка, която новата министърка на здравеопазването е осъществила.

Млечна песничка

Здрави ръчички
и здрави крачета,
здрави и силни сърца.
Здрави момичета,
здрави момчета,
здрави и силни деца!

Който пие всяка сутрин
8 литра мляко
с 15 портокала,
20 кисели млека.
А на обед и вечеря -
100 банана, 200 круши,
300 чушки и домати -
ще порасне ей така!
Аууу!

Той дете ще бъде яко,
зная аз добре,
че всяко мляко
има скрита тайна сила -
да помага да растеш!
Плодове и зеленчуци
правят мускулите буци,
затова ти препоръчвам
много ти да ги ядеш!

Тъй ще можеш
да надвиеш
Великана с боздугана,
с Пипи Дългото чорапче
ти ще се сприятелиш!
Всяка Шапчица червена,
всички палави козлета
можеш от Вълка опасен
лесно ти, бързо ти,
храбро ти
да ги спасиш!

Здрави ръчички
и здрави крачета,
здрави и силни сърца…
Здрави момичета, здрави момчета,
здрави и силни деца!
Твой приятел
става всеки -
принцът малък, Буратино,
три Снежанки, сто джуджета,
Питър Пан и Мечо Пух!

Повторете
таз рецепта,
хайде всички
да запеем…
Ама какво
ви става днес?!
Вие май не сте
закусвали, а?!
По-високо, че не чух!

Текст Недялко Йорданов
Музика Развигор Попов
Изпълняват Мими Иванова, Богдан Томов и “Пим Пам”

Четох някъде, че я сравняваха с текста по стените на тоалетните в училищата-
Сутрин вечер онанизъм
Здрав и силен организъм

И настина прилича, да ви кажа. Разбира се защитниците на всичко Бойковско не закъсняха да се хвърлят в отбрана на новата министърка с разни аргументи от типа на:
1. Ама това е детска песничка, какво й е неподходящото
2. То това е малка сума, щото включвала наема на Зала 1 на НДК, в която събрали някакви деца да им я пеят
3. Не трябвало да бързаме с критиката.

А според мен това е един безумен текст, който няма да по никакъв начин да намали костните проблеми при децата, защото
1. Децата едва ли ще разберат “поуката”, която дори не се вижда в текста, освен че с плодове и зеленчуци, стават мускулите буци, или ядене на десетки килограми плодове на ден с 8 литра мляко е “готино”, а не опасно за здравето и като минимум водещо до сериозно разстройство.
2. Публична кампания за нещо свързано със здравето едва ли трябва да се изчерпва с едни хора взеха едни пари да направят една песен, която изпяха веднъж на едни деца. Как стига това послание до родителите, до децата из различни градове и села на странат?
3. Написването на един малоумен текст, на който се появиха няколко пародии в коментари на новината из разни сайтове със същата литературна стойност е някак абсурдно да бъде остойностен на 40 000 лева. Например написването на учебник, с учебна тетрадка и книга за преподаватели за даден клас се заплаща на авторите поне два пъти по-малко.

Или както покойната ми кръстница разказваше за соц. времето, когато един доктор в някакво поделение трябвало да напише лозунг за да посрещне височайша делегация, той сътворил следното:
Човек и да умре, щом е здрав значи нищо му няма.
Макар че на днешните лекари, начело с професорката Борисова най-много им отива другият титаничен лозунг от онова време:
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ.
Като гледам, няма.

Като чета флеймове по новинарските форуми започвам да виждам някакъв шаблон в писанията на пламенните защитници на управляващите. За лично удовлетворение, макар опитът ми да показва, че тази моя любима техника на довеждане до крайност/абсурд остава неразбрана дори от близките ми приятели, предлагам следната аналогия:
Дребен, хърбав бял мошеник с очила влиза в американски затвор. Съкилийникът му е 150 килограмов негър, който се казва Буга. Още първата вечер си играят на мама и татко, като новият, както се досещате, е от страната на булката. Новият затворник се оплаква на началника на затвора и в институцията се заражда дискусия. Ето какво смятат останалите затворници:
Новият не предлага нищо по-различно, само се оплаква. Критиката му не е конструктивна. А какъв е самия критикуващ? Та той е престъпник, щом е в затвора. Няма право да се оплаква, той не е по-добър. Буга е по-добър от предишния, който бил 230 килограмов и с инструмент дълъг 35 см. Също така оплакващия се само констатира, няма никакъв анализ на ситуацията. Също така хората питат – а кой друг, ако не Буга. В крайна сметка него са сложили в килията, той ще e*e новия, логично, нали? А и какъв избор има ръководителя на затвора. Ако не е Буга, ще е някой като него. Също така не може да се отрече, че Буга пее най-силно в църковния хор към затвора и пляска зад врата всеки, който пуши в параклиса. Това може да са дребни неща, но все пак предишните и това не са правили. На всичкото отгоре някакви извън затвора изказали мнение, че такива неща не трябвало да се случват в затворите. Но те нямат право да говорят, те са навън. Като влезнат в затвора, тогава да критикуват, така отвън, вкъщи, на барбекюто зад къщата е лесно да се говори. Но те не са затворници (което е повод за гордост и чувство за превъзходство) и нямат право да говорят за неща, които не разбират. В края на краищата, те не биха оцеляли и един ден в затвора, какво се правят, че разбират?

Ключ (или лесна идентификация на шаблоните)

Един интересен казус в щатите за инцидент на щатско-канадската граница с писателя Питър Уатс ми привлече вниманието и ме накара сериозно да се замисля. Разбира се, случката има голямо покритие от медиите и блоговете, с много флейм и т.н.

Случаят:

Питър Уатс напуска САЩ на някакъв граничен пункт с Канада. Колата му е спряна за проверка. Той излиза да види защо. Казано му е да се върне обратно в колата. Той се връща. Вътре влиза един от граничните полицаи и го удря няколко пъти в лицето. Другият полицай му нарежда да излезе. Той излиза. Нареждат му да легне по очи. Той не следва заповедта и пита вместо това “Защо?”. Това води до напръскването му с лютив спрей, свалянето му на земята и слагането на белезници.

Зебележка: Това е последователността, както аз съм я разбрал че е представена в съда. Детайлите едва ли ще се разберат някога, освен ако не се покаже видео-записът от охранителната камера, която се счита че е заснела случилото се.

Съдебното дело:

Отначало обвинението е било, че Питър Уатс се е държал агресивно и е нападнал единия от полицаите и се е опитал да го удуши. В последствие тези обвинения са отхвърлени заради противоречията в показанията на граничните полицаи. На практика останалото обвинение е, че не е изпълнил заповед на полицая (със сигурност след като е бил удрян в лицето, не разбрах дали преди или след напръскването му с лютив спрей).

Решението:

Съдебните заседатели решават, че Уат е нарушил закона, както им е обяснен, т.е. е признат за виновен.

Разсъждения/Възражения

Фундаменталното ми възражение е срещу приетото на много места по света задължение да се изпълняват заповедите на служителите на реда безпрекословно, безапелационно и веднага. Разбира се в много случаи това обосновано, но въпреки това води до следния парадокс – полицай може да направи с гражданин каквото си поиска и гражданинът няма право да протестира, отказва да прави или да се защитава от действията на полицая, независимо какви са те. И тъй като защитниците на правата на полицаите дават примери с хипотетични ситуации, че ако ти нареждат да стоиш в колата може би е защото са видели, че се приближава човек с пушка и се опитват да те предпазят, то има и обратните примери – полицай може да те удари (какъвто е конкретния случай) и ти не само нямаш право да се защитаваш, но дори нямаш право да попиташ защо. Или дори да ти наредят да се съблечеш гол и да им направиш свирка, ти трябва да се подчиниш, а пък после можеш да се оплакваш, съдиш, но СЛЕД КАТО СИ ИЗПЪЛНИЛ ЗАПОВЕДТА, ИНАЧЕ СИ ПРЕСТЪПНИК. Разбира се горният пример е преувеличен, но унижение от полицията, макар не и в такава степен, е напълно вероятно, имайки предвид, че

1. и те са хора, а човек за човека е вълк

2. имат голяма власт, а когато човек има власт, той злоупотребява с нея, дори по принцип да не е гадняр – станфордския затворнически експеримент

3. част от хората със значки са със значки точно заради властта, която получават с нея, т.е. са гадняри

За всички защитници, които казват – ама, ама, тези хора се срещат с престъпници всеки ден и си излагат живота на риски и т.н. държа да напомня две неща:

1. Те са там, за да служат (да, служат, затова в Щатите девизът им е Serve and Protect) на членовете на обществото

2. С цел да правят това, за което им се плаща им е дадена власт, по-голяма от тази на останалите членове на обществото, така че те трябва да отговарят на по-високи морални норми. Преведено на достъпен език – ако един обикновен човек като го напсуват не бива да ни изненада на скача на бой, то един полицай не може (в смисъл на не би трябвало и данъкоплатците не бива да го допускат) да каже – аз съм полицай, сега ще те пребия с палката и после ще те арестувам за съпротива на арест, та да те допребием и в ареста. Нормално е като човек да се ядоса, но именно защото е овластен с повече права, трябва да е способен да изпълнява професионално работата си, дори когато е провокиран.

И така, стигаме до това, което всъщност ме наведе на размисъл – част от коментиралите случая, макар и малцинство, смятат, че е абсолютно справедливо Питър Уат да бъде осъден, защото не изпълнил заповедите на полицаите (веднага). Споровете дали всичко различно от изпълняване веднага означава неизпълнение не променят същината на проблема. Хората смятат, че дори овластените от тях блюстители на реда да се държат като гъзове (цитат от единия от съдебните заседатели, който твърди, че те всички смятат въпросните двама гранични служители за държащи се като гъзове), то всеки гражданин трябва да изпълнява заповедите им, да не се противопоставя на нещо, което счита за унижение (като в случая говорим за вербално противопоставяне) и няма никакво право да пита “защо”. За мен, тези хора са овце, грижливо селектирани да бъдат щастливи роби. Същото нещо си помислих и за онзи полски нещастник, който убиха на летище в Канада, защото след като го държали заключен 7 часа между две стъклени врати, той побеснял и счупил един монитор. Фактите за мен са страшни. Властта, която трябва да се грижи за нас и да ни пази може да ни бие и убива, просто защото ние не се държим като послушни овчички, не падаме достатъчно бързо като ни ударят или имаме наглостта да питаме “защо?”.

За съдебният заседател, който е писал коментари на новината за признаването на Уат за виновен имам следните забележки:

Съдебните заседатели не са там за да определят дали е нарушен закона, ако беше само това тяхната работа, нямаше да има нужда от тях, а съдията щеше да е достатъчен. Тяхната работа започва от това да се определи дали законът трябва да бъде приложен. Тоест те са хората, които точно в качеството си на хора да определят какво е справедливо. Ако не се търсеше точно човешката гледна точка, съдебните решения могат да се взимат много ефективно от съдебен робот – просто опишете всички факти по делото и всички закони като хорнови дизюнкти и ги пуснете в един пролог и готово – няма нужда от съдии, няма нужда от заседатели.

Интересно е също така, че няколко служители на реда се застъпват в коментарите за Питър Уат и смятат за позорно поведението на техните колеги, както и малкото парченце информация, че един от местните твърди, че познава въпросния раздаващ пестници граничен полицай и още от дете е бил училищния бияч (така като размишление на какви хора се дават значки и униформи).

Много ми хареса иронията в този коментар в блога на автора:

Аз бих спал много по-добре довечера знаейки, че този опасен не-изпълняващ-заповеди ще получи наказанието, което толкова очевидно заслужава. Ако д-р Уатс пита “защо” ченге, което го удря в лицето, кой знае за кого или какво още ще задава въпроса “защо”. Този човек е способен да задава въпроси за всичко. Няма място за него в едно почтително, подчиняващо се общество, което оценява приемането на властта без да се задават въпроси. Нека се надяваме, че ще го хванат преди зарази някое възприемчиво хлапе с духа на научното любопитство или с гибелната вяра в правата на гражданите и други съмнителни идеи.

Голям фен съм на Алиса след като за пръв път изиграх American McGee Alice. Чак след това прочетох книгата и й се наслаждавах. Преди известно време се появи новина, че ще се прави филм по играта, но режисьорът ще е някакъв, който въобще не изглежда подходящ, а пък в ролята на Алиса ще е някаква от Сексът и градът. И тогава всички фенове заявиха, че ако някой може да направи мрачен, интелигентен филм за Алиса, то това е Тим Бъртън. Така че очакванията ми за филма бяха доста високи. Очевидно беше продължение на историята на Луис Карол, беше на Тим Бъртън, така че всичко трябваше да е наред.
Трябваше.
Разбира се, това което се очаква на първо/нулево ниво е визуалното впечатление. Което наистина е Уау! CGI и 3D, много пари и въображението на Бъртън са перфектната рецепта за един красив Wonderland, ъъъъ, Underland. Така че, за да бъда честен и систематичен, ще започна с хубавите неща на филма, които са:
Визията
Тоест, тъй като вече ги споменах по-горе, всичко хубаво, което мога да кажа за филма вече съм го казал.
Какво не беше както трябва?
Историята
Историята на оригиналната Алиса е доста увлекателна и въобще не линейна, макар на пръв поглед/прочит да не го забележите. Историята на играта е около, амиии, 10000 пъти по-увлекателна, сложна и интересна. Филмът може да се разкаже достатъчно изчерпателно така:
Трябваше да се жени за някакъв пън. На предложението не каза нищо и избяга. Падна в заешката дупка, срещна старите герои, някои нови, чудеха се дали тя е Дъ Алис, казаха й, че ще трябва да посече Джабъруокито на някаква дата, тя първо каза, че не иска, после, че и да иска не може, увери се, че Червената кралица е кучка, докато се туткаше стана оная дата, тя си повервА, че е дъ Алис, посече Джабъруокито, добрите победиха. Тя се върна в горната Земя, постави всички на мястото им, отказа на пъна и се фръцнА. И туй то.
Репликите:
Оригиналната книга е пълна с изумителни диалози, провокиращи всичко, което смятаме за дадено, провокиращо и предизвикващо въобще представата, че трябва да следваме някакви правила без да мислим, тоест ни казва да мислим аут ъф да бокс. Както книгата, така и играта са пълни с шеговити, интелигентно шеговити, британско шеговити, трудни за разбиране реплики и диалози. Реплики от играта дори съм използвал за новогодишни късмети – беше гадно от моя страна, защото хората очакваха коли, къщи и щъркели с бебета, а получаваха “късмет”, че “Only a few find the way, some don’t recognize it when they do, some don’t ever want to”. Или например в началото, когато Алиса казва на Чешърския котарак, че има повече от един начин да постигнеш нещо (There is more than one way to skin a cat), котаракът отговаря: Most unpleasant metaphor. Please avoid it in the future. Мога да продължа още доста (ако ви се чете, ето тук във wikiquote можете да видите пълен списък), и то само от играта, въобще без да се доближавам до книгата, но мисля схванахте идеята. А сега запомнящите се реплики от филма: Мишката казва на котарака Yoo Dawg. Бащата казва на Алиса – всички готини хора са тотално откачени. Това е. Никаква игра на думи, никакви тънки майтапи, намеци, шеги, алегории, нищо.
Главоблъсканици:
Чарлз Доджсън, който написва Алиса под псевдонима Луис Карол е бил учител по математика. Логическите закачки в книгата му са безчет. Но не само главоблъсканиците, всяко нещо в книгата му е алегория за нещо от реалния свят. Някои неща са толкова тънки и толкова зависими от историческия контекст, че днес са невъзможни за долавяне, ако не се ползват жокери. Например както е обяснено в тази статия в /. някои неща са сатира на нови по онова време непопулярни математически теории. Така че книгата има различни нива на абстракция, за да могат да я четат и да й се радват и деца, и възрастни и хора които разбират от математика, и такиво, които не разбират. Истинската Алиса от книгата е постоянно объркана от провокациите на обитателите на Страната на Чудесата, които тя възпитано и със здрав разум се опитва да разбере. Какво има от това във филма? Абсолютно нищо. Niente. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.

Крайно обобщение (final summation):
Книгата (книгите) на Карол са храна за ума, лютива при това. Играта също, макар да се води екшън от трето лице. А филмът е храна за очите. Визуално пленителен, той няма никакво съдържание, а е лесно смилаема храна за затъпели консуматори, които да кажат – Look, Ma! This new 3D and CGI makes Alice look Da Shit!

Допълнения или колко тъпи могат да са хората
Четейки коментарите в IMDB за филма, попаднах на следните бисери:
1. Филмът бил гениален, защото правел много препратки. Например животните говорели както във Лъвът, Вещицата и Дрешникът. ъъъ, сигурно прави препратка и към Шоуто на Слави, защото също като в него хората носят обувки?
2. Филмът не бил хубав, защото бил подреден, докато книгата нямала абсолютно никакъв смисъл и затова била забавна – без коментар…
3. Futterwacken танцът бил супер смешен, цялата зала се смеела. Ъъъ, изглежда става въпрос за прожекция в дом за умствено изостанали?
4. Политиката във филма не била добра. Политика? Ами да, доброто и лошото. Американците обичали да вземат страна, ама в тоя филм не разбрали кои са добрите и кои лошите и се объркали. Буахахахахахахахахахахаха, наплюх си монитора от смях

Средно-статистическият човек подминава с усмивка теориите на конспирацията. False flag операции? Глупости, просто лошите са нападнали добрите. 9/11 е вътрешна работа? Глупости! Правителството/военните/мегакорпорациите не биха убили собствени граждани. Това е нечувано. Фармацевтичните компании крият лекарства които наистина лекуват и подправят изследвания, показващи странични ефекти в новите им продукти? Това пък къде го прочете? То просто не е лесно да се измислят такива лекарства. Финансовата криза е изкуствено предизвикана, за да направят някои хора ужасно много пари и да нанижат хомота на работническата класа (всички на заплата, независимо с колко дипломи и с колко висока заплата) – пълни глупости, просто някои алчни отделни брокери не са помислили достатъчно като са си играли финансовите игри. В общи линии клъстерите се оформят така – едните са либерали/социални/антиглобалисти, които вярват, че системата е сбъркана и в ущърб на мнозинството за сметка на отбрания елит/малцинство, другите са десни, глобалисти, поддръжници на американския вид несоциален/див/истински капитализъм, които не вярват в никакви заговори на малцинство срещу масата от обикновени хора.
Имайки предвид тази картина, човек ще реши, че втората група е имунизирана срещу всякакви идеи за някакъв вид глобална конспирация. В крайна сметка конспиративните теории са за пушещи трева, прегръщащи дървета безработни хипита, гадни социалисти и либерали, нали?
Грешка! Втората група също има своя теория на конспирацията. Една единствена, което прави картината странна и малко смешна. Защото когато отричат теориите на конспирацията, те отричат въобще възможността нещо такова да бъде измислено от хора с власт, да бъде реализирано и да бъде запазено в тайна. Тоест атакуват самите устои на конспирацията. И в същото време самите те също вярват в една, не по-малка. Даже напротив. Грандиозна. Конспирацията според тази втора група е, че всички учени от всички страни са се обединили – забележете, зад гърба на държавите и корпорациите, които ги финансират, за да си измислят един несъществуващ проблем, върху който ужким да работят, за да си получават грантовете. Абсолютно несъществуващият проблем е глобалното затопляне. Идеята изглежда за пръв път придобива популярност от книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на страх”, в която се описва точно това. Че учените насаждат изкуствено и напълно необосновано страх у хората за някакви съвсем нереалистични екологични катастрофи, с единствена цел да получават финансиране за проектите си. Изключително странното в тази ситуация е наличието на хората (не толкова малка част все пак), които не вярват в това, че държавите са замесени в конспирацията, а че някак учените искат да излъжат и политиците и обикновените хора. Разбира се тук веднага се намесва политиката и тези крайно десни глобалисти и фенове на корпоративните ни господари казват, че всъщност това е вина на тези гадни социалистически либерали, които искат да стъпчат изконните американски права на носене на оръжие и каране на харчещи 30 на 100 коли. Но далеч не само в САЩ има такава група хора.
И ето, конспирацията е навсякъде, дори в главата на хората, които като чуят думата конспирация се представят напушен растафар, който разказва как Линкълн е извънземно и има трето око и затова носи цилиндър (за да го скрие). Даже тяхната в известен смисъл е по-дръзка от класическите конспирации, понеже не обяснява как може всички(добре де, огромния процент) учени от всички страни, които имат коренно различна политика, обществен, социален и икономически строй, да се обединят и да съставят този дяволски план в стил СПЕКТЪР, за да излъжат абсолютно всички хора във всички страни. Поне юдео-масонската конспиративна теория обяснява глобалния контрол с хипотезата за решаващите всичко триста човека. А каква ли е тайната организация, на която принедлежат всички тези учени? Може би илюминатите, те нали са почитатели на науката. Не се знае нищо със сигурност, както във всяка конспирация. И пак си остава силно учудващо. Това, което разузнавателните агенции не успяха да направят след падането на желязната завеса – да намерят нов враг и да поддържат огромния военно-промишлен комплекс (защото ако бяха успели, това би означавало да повярваме в тези либерални, комунистически теории, че те имат нещо общо с финансирането и въоръжаването на терористите и/или организирането на терористичните актове), успяха очилатковците в бели престилки – да си намерят измислен враг, срещу който да харчат нашите пари. Явно са съвсем лишени от въображение или подобно на френското патентно ведомоство в 19 век са решили, че всичко е открито и ако не си измислят това глобално затопляне просто няма да имат оправдание за заплатите си, защото просто няма какво повече да се открива.
Ах, тези гадни учени…

По повод днешния (не посветен на алкохола) празник:
Аз обичам свободния софтуер!