Блогът на Фил

Прочетох Обитаемият остров на братя Стругацки.
Странно как е допусната тази книга в СССР. На мен цялостното усещане за мрачни, сиви, оскотели хора, които живеят мрачен, безсмислен, окаян живот, заливани с гнусна пропагандна помия ужасно ми прилича на онова време. Абсурдността на казармата също е някак сладко болезнено позната. Историята ми се струва много реалистична, макар жанрът официално да е фантастика. Най-основното достойнство е липсата на просто решение. Главният герой, макар и с много, почти фантастични качества, е наивен и неориентиран, въпреки духовното му израстване и съзравяне той няма ясен план как да поправи неправдата. А врагове са му и жертвите на неправдата. Подобно на Матрицата – докато не ги освободиш, въпреки че се бориш за тяхната свобода, те са твои врагове. Ужасно тъжна беше сцената с мутантите, които въпреки ужасното си нещастие не искаха нищо да се променя, беше ги страх от промяната и смятаха за най-добър вариант да доживеят още 10-ина години. Магьосникът беше повече подмамващият глас на управляващите от самите отци според мен, нещо като ролята на Архитекта в Матрицата – който обяснява някак съвсем логично колко е безсмислено Максим да се бори със системата, че хората са намерили място в нея, че ако я срине, друга, не по-хубава ще заеме мястото й. Не зная как е във вашия свят, но в нашия нито една сила не остава дълго без господар. Винаги се намира някой, който ще се опита да я опитоми – незабелязано или под благовиден предлог. А най-страшната сила на онзи свят са кулите – оръжието за оглупяване на народа, което ги кара да не мислят, да се подчиняват, а неподатливите му – да страдат. Което за съжаление макар и много вярно за комунистическия режим, не е много по-различно западните, “бели” страни. Просто там дрънкулките за оглупелите са по-шарени, което всъщност им е и целта. И макар да звучи крайно, аз наистина мисля, че механизмът е същият – доволни да се подчиняват, щастливи да са отдолу глупаци, които изпитват удоволствие да са малки винтчета в голямата машина, която всъщност не работи за тях, а ги използва и в известен смисъл работи срещу тях. Ако преди имаше (не че сега ги няма, но все пак не са толкова очевидни, когато не са държавно поощравяни) леви фанатици, готови да умрат за Ленин и плачещи със сълзи за “бащицата” Сталин, то сега точно такива са върлите защитници на крайното дясно – хора, които смятат мега-корпорациите за най-прекрасното нещо на света, поклонници в църквите на Майкрософт и МакДоналдс, хора, които смятат забраната на прекрасното ДДТ за ужасно глупава постъпка на зелени еко-фанатици, които са оставили нещастните хора от третия свят да умрат от глад заради техните глупави идеи да се забрани този чудесен химикал. Същите приветстват Монсанто и Шел, както преди приветстваха съветския държавен глава. А това е най-чудовищното в картината. Хората, които са щастливи да бъдат нещастни, яростно защитават враговете си и яростно нападат противниците на оковите им. Това остави горчив вкус в устата ми книгата и я прави толкова непреходна, макар написана в един определен режим, нейната валидност няма да изтече скоро, за голямо съжаление. Но браво на авторите, които ограничени от ужасната цензура са успели да стигнат до същината за хората, независимо от века, държавата, в която живеят и дори планетата, на която се намират.

Прочетох в блога на Мирослав Джоканов този цитат на Георги Марков, убит с прословутия чадър от ДС:
„В държава без правораздавателна система хората губят критерия си за добро и зло, губят координатната си система. А когато човек няма изградена координатна система, то той няма как да притежава перспективни цели. Тогава той не вижда смисъл в това да работи, да учи, да отглежда деца, да се стреми към нещо значително и възвишено. Просто живее ден за ден.”
“Задочните репортажи за България”, Георги Марков
Това усещане за безцелност имам и аз, и подозирам и много от приятелите и познатите си в него. Превърнахме се в роботи, които не искат да променят нищо, просто да издържат до следващата порция почивно време и развлечения – разходки, пътувания, кино в мола, кръчми и филми. Страхувам се, че продължавайки така и ние като нашите родители ще се обърнем назад един ден и ще осъзнаем, че “И стало безпощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла!”

Открих още едно потвърждение на съмнението ми, че телевизорът ми има Линукс в него:

sudo nmap -O 192.168.1.3
Starting Nmap 5.00 ( http://nmap.org ) at 2010-01-31 19:59 EET
Interesting ports on 192.168.1.3:
Not shown: 999 closed ports
PORT STATE SERVICE
80/tcp open http
MAC Address: 00:XX:XX:XX:XX:XX (N.V. Philips Industrial Activities)
Device type: general purpose
Running: Linux 2.6.X
OS details: Linux 2.6.9 - 2.6.28
Network Distance: 1 hop
OS detection performed. Please report any incorrect results at http://nmap.org/submit/ .
Nmap done: 1 IP address (1 host up) scanned in 3.39 seconds


Питам се защо на сайта на Philips не пише за това и от никъде не мога да си сваля кода.
Допълнение
Изглежда не съм само аз: http://www.neophob.com/serendipity/index.php?/archives/182-Root-my-TV-Hack-Philips-PFL9703.html

Обикновено се счита, че идентифицирането на потребители в уеб пространството става или с cookie, или със super-cookie (флаш бисквитките, за които вече съм писал). От EFF обаче са установили, че дори без въобще да се използват бисквитки, потребителите могат доста добре да бъдат идентифицирани благодарение на идентификацията на браузера, която включва версията му, версията на операционната система, инсталираните плъгини, шрифтове, времева зона и резолюция на екрана. Вие можете да тествате браузера си на сайта Panopticlick.

След като опитите да се обфускира скандалът с Румяна Желева се провалиха, в крайна сметка премиерът реши да оттегли кандидатурата й (нали е ясно, че го е направила защото й е казано, не защото тя внезапно е придобила мозък да разбере, че няма как да е комисар) от дъъъългата резервна скамейка на ГЕРБ (Граждани за Еврейско Разграбване на България) бяха извадени няколко нови зайчета и бяха разменени местата на няколко стари и много или малко познати.
Министърът на отбраната се оказа свръх подходящ за външен министър (хмм?). Въпреки тройното отричане на въпросната рокада. Така и не разбрах дали е вярно, че е роднина на господин “По-добре да дойдат танковете”, но без съмнение е от силно червено семейство. Също не разбрах вярно ли е това, което беше пуснато като коментар по доста новинарски сайтове, че е обучаван в израелската армия. Но работата в Световната банка и председателството на Отворено общество ни водят в тази посока.
Овакантеното кандидат-комисарско място на Желева пък беше заето от Кристалина Георгиева, която
всички обичат. Бе то лошо няма, но фактът, че както и да го усукваме тя е издигната от ГЕРБ и че е завършила ВИИ ”Карл Маркс”, както се наричаше по соц-време, учейки ”Политикономия” и ”Социология” и преподавала в Утре Носете Следващата Сума (както стана известен след 10-и ноември), както и че работата й в Световната Банка е тръгнала от московския клон пак ни оцветява картинката в червено. Пък и много така за пет минути форсмажорно решила да приеме. На въпрос дали очаква атака от БСП и ДПС отговорила лаконично
Паживьом, уивидим. Ами увидехме, че те подкрепиха кандидатурата й. Какво ли значи това? Че са решили за благото на България да не правят повече проблеми с нашите кандидати? Или че просто и тя е техен човек?
И за капак, била издигната от едни кръгове, които пак ни водят до…е, сещате се. Ако не се сещате, и да ви го напиша черно на бяло, пак няма да повярвате, тъй че го оставяме така.
Е, а Меглена Плугчиева помните ли? Щото се оказа, че уж силно червен кадър на БСП и СерГей(както обичат да го кръщават), пък сега много подкрепена от ГЕРБ. Отново “хммм”.

И съвсем накрая, ето ви малко стари новини:
http://dnes.dir.bg/2009/12/01/news5468481.html (01 декември 2009)

Чета напоследък новини, които ми навяват мисли за Гестапо, ЩАЗИ, ДС, КГБ и т.н.
Предложеният от Обама да оглави някакъв офис за регулиране на иформацията бил предложил да се разследват и затварят сайтове с конспиративни теории (макар че признавал че някои такива теории са се оказали верни), CENTCOM ще противодействат на блогърите, които разпространяват непълна, неточна или невярна информация, ВВС на САЩ публикавали мерки за противодействие на блогъри, които публикуват негативна информация за тях, RIAA иска да ограничи неутралността на мрежата за да можела да “адресира” незаконното споделяне на информация, а в Италия всеки, който качва видео в Интернет трябва да иска разрешение от правителството.
И всичко това в рамките на няколко дни. Обезпокоително.

Много мои приятели не могат да разберат какъв ми е проблемът със ЗЕС, може би разказана като приказка, ситуацията накрая ще им се избистри:

http://raylighta.blogspot.com/2010/01/blog-post.html

Чета че бъдещата ни еврокомисарка е била не много ласкателно описана в германското издание Die Welt. Наречена била злобна и некомпетентна и било казано в прав текст за връзките на мъжа й с мафията – шеф в банка на ТИМ.
Само че коментилите новината атакуват новината и нейното отразяване в българското пространство по няколко вектора:
че не било доказано нищо за мъжа й – е то и за ТИМ никой никога не е доказал, ама всички знаем кои са и какви са
че каквато и да е, щом е българка трябва да я защитаваме – е тук глупостта на твърдението ми се вижда очевадна, но ако все пак не успявате да я видите, представете си някой българин, за когото знаете че е ужасен човек с много отрицателни качества – ще го подкрепяте ли безрезервно пред света само защото е от вашата националност? То вярно че и руснаците не казват лошо за Сталин, ама това е защото 60-ина процента от настоящото население на Русия подкрепя политиката му и лелее за комунизма
че Die Welt не е реномирано издание – по една случайност имаме германец на гости, та го питах за въпросното издание – та той каза следните неща. Първо – не е жълто, не е и много класно, доста масово издание е. Второ – това, че го пише там съвсем не означава, че не е вярно. Трето, че читателите му надвишават в пъти населението на България. И четвърто, тъй като български читатели бяха го сравнявали с по-сериозни немски издания – че те не биха си занимавали с България освен ако не е някой много скучен четвъртък и няма абсолютно никакви новини, че ако все пак решат да пишат за България статията ще е поне 20 страници свръх подробен анализ и ще изчерпва темата за корупцията в България (което ме навежда на мисълта, че ще бъде много сбита статия, предвид мащабите на корупцията в България и че съдържанието едва ли ще се различава много от написаното в Die Welt).
че който говори против Желева говори против Бойко, което означава, че е (български) комунист – това изглежда работи само за хора, които старателно се опитват да забравят кое лице се беше отказало да се деполитизира след 10 ноември и е било член на въпросната БКП.

Имам един чуждестранен познат, който също като мен се вълнува от правото на тайна кореспонденция и други. Той ми препоръча няколко много интересни плъгини за Firefox, които при употреба ще ви направят доста по малко видими за компаниите, стоящи зад сайтовете, които посещавате.
Ето списъкът:
от https://addons.mozilla.org/
1) refcontrol
“forge” е най-добрата политика за сайтовете по подразбиране
HTTP протоколът поддържа функция, с която при зареждане на даден сайт вашият браузер изпраща информация за предишния сайт, на който сте били. Понякога това е доста ценна информация, особено ако влизате в сайт, в който имате регистрация.
3) използване на криптирано търсене в google с https://ssl.scroogle.org/ – какво търсите в google е нещо, което може да каже много за вас. Нека поне други освен google и службите, с които google “споделя” информация не знаят какво търсите във великата търсачка.
4) better privacy и pricacy plus – спомагат срещу супер-cockie-тата на flash, които са много, много гадни животинки.
5) user agent switcher – ако някои сайтове много държат да бъдат посещавани само от определен браузер, или пък не искате сайтовете да знаят кой браузер ползвате, това е правилният плъгин за вас.

За всички, които празнуват, независимо дали по религиозни причини или просто по инерция, защото на коледа има почивни дни и е обичай да се празнува – честита коледа! Да сме живи и здрави и щастливи.
На мен дядо Коледа под формата на Деси ми донесе страхотна играчка – Wii. Снощи с приятели карахме джетове, стреляхме с лъкове, карахме колела, самолети, канута, играхме голф, бокс, кендо (нали така беше боя с дървени мечове?) и други. Беше много, много весело. Със Светльо хвърляхме фризбита до 4 сутринта.